Отпуските да важат поне за три години

С вицепрезидента на КНСБ Пламен Димитров разговаря Лиляна Филипова

- Г-н Димитров, обърнахте внимание върху решението на Съвета на Европа за облагане на печалбата на банките с данък. Какъв е смисълът на подобна стъпка и какво България ще спечели от това?

- През последните години заради липсата на пазарни регулации много финансови институции по света ориентираха огромен ресурс към къси продажби. Това значи, че на борсата се купуват и продават акции на компании, които в края на деня са с нереално завишена стойност. Това подвежда инвеститорите, създава изкривена представа. Въртят се дериватни схеми, хедж фондове. Много предприятия, реални работни места бяха заличени, а се увеличиха печалбите на финансовите институции и техните вложители.

- Кои финансови институции имате предвид?


- Банките, финансовите къщи и всички финансови посредници на борсата, които играят като брокери. Фирмите в повечето случаи губеха от това. Според много икономисти това е една от основните причини за финансовата криза. Затова в ЕС се заговори за облагане на банковите трансакции с идеята да се цивилизоват финансовите пазари и банките да се обърнат към реалната икономика.
Защото сега те са обърнати единствено към себе си и мислят как да вземат парите на поредния инвеститор, как да ги умножат по 10 и да спечелят. Това няма нищо общо с реалния живот, с инвестициите в работни места.
Целта на този данък е именно превенция на такива изкривявания и балони, които доведоха след себе си драмите на ипотечния пазар. В САЩ вече е въведен. Франция, Великобритания и Германия са с готови законопроекти.
Но целта е банките да нямат стимул да правят нищо друго, освен да събират пари като депозити от фирмите и от инвеститорите и да ги влагат в смислени иновационни и технологични проекти. Това е смисълът на банковата система, а не това, което е в момента.

- Защо облагането на трансакциите е най-добро за България?

- Директното облагане на печалбата на банките ще ги накаже, макар че изглежда по-справедливо, след като са вземали толкова пари, сега да върнат повече в бюджета. Но ще е твърде драстично и те пак ще намерят компенсаторни механизми, от които няма да спечели никой.
Затова по-добре е да се обложат трансакциите, които са само един от начините на печалба на банките.
За България това ще има косвен ефект, защото нашата банкова система не е толкова развита, колкото в САЩ или Великобритания. У нас изкривяванията не са толкова големи, макар че и тук се виждат с просто око. Как банките осигуряват 10% лихва по депозит, като няма кредитиране, от което да печелят?!
Значи събраните депозити не се раздават като кредити към домакинствата, а се влагат в илюзорния финансово самодостатъчен свят. Майките на нашите банки участват в този процес.
Даже фискалният ефект от този данък да не е голям, той ще даде сигнал към банковия свят, че трябва да се обърне към фирмите и да ги кредитира.

- Настоявате за връщане на необлагаемия минимум. Това значи ли, че искате пак прогресивно подоходно облагане, или вдигане на плоския данък?

- Не, КНСБ държи да бъде възстановен необлагаемият минимум, тъй като това води до повишаване на доходите на хора с ниски заплати. Това е важно, защото нямаме чак такъв растеж. Наистина, износът расте, както казва Дянков, но от това икономиката не се съживява. Няма нови работни места. Точно обратното - хората губят доходи, рецесията продължава.
Следователно няма как да минем без стимулиране на вътрешното потребление, а това става чрез освобождаване на доходи за харчене на най-бедните, тъй като няма кредити. Затова искаме както възстановяване на необлагаемия минимум, така и повишаване на минималната работна заплата. Това ще увеличи и производството, ще отвори и повече работни места. Искаме това да стане в рамките на сегашния 10-процентен плосък данък.

- Докъде стигнаха преговорите за повишение на минималната заплата? Можем ли да очакваме 270 лв. от 1 юли?

- Продължават. Няма решение, но най-вероятно тя ще бъде обвързвана и със средната заплата, и с прага на бедност. Неофициално бизнесът поиска да не е над половината от средната за страната. Ние настояваме поне за 270-280 лв., което, умножено по 2, е доста под 626 лв., колкото НСИ обяви последно като средно възнаграждение. Нетният фискален ефект за 6-те месеца докрая на декември ще е 6-6,5 млн. лв. допълнително. Надявам се социалният министър да ни подкрепи.

- Как ще коментирате намерението на президента на наложи вето над поправките в Кодекса на труда заради отпуските?

- Ветото е напълно основателно. Ние от самото начало категорично се противопоставихме на идеята за ударно чистене на отпуските. Ние извоювахме по-мекия вариант с удължаването на срока до края на 2011 г. и отпадането на идеята освободени те от работа до края на декември да загубят всички натрупани дни. Минимизирахме вредите, но не успяхме да прокараме първоначалното ни предложение за възстановяване на 3-годишната давност отпуските.
Преди 2000 г. беше така - можеш да си ползват отпуска само в следващите 3 г., после ги губиш. Сега с ветото на президента се надявам дебатът да бъде тласнат в тази посока. Освен това в рамките на 3-те работникът трябва да има свободата да посочи кога да си вземе дните, без шефът да може да го спре.

- Упорито лансирате тезата за бели работни места. Какво точно значи това?

- В европейската стратегия по заетостта до 2020 г. ЕК обяснява нуждата от допълнителни социални и здравни услуги заради застаряването на населението. Ние, българите, имаме големи шансове в тази посока, защото разполагаме с природа, с лековити извори, които позволяват да развиваме СПА, както и грижи за болни и възрастни хора. Освен това качеството на работната ни сила спада с всеки изминал ден.
Логично е, че хората над 55 г. трудно се адаптират към новите технологии. Много по-лесно е една жена на 56-57 г. от малък град с основно образование, която никой не иска да наеме, да бъде обучена за работа в модерен хоспис или старчески дом, отколкото да я държим на помощи или в програма.
Затова настоявам тази възможност да бъде видяна от управляващите и да стане част от националната ни стратегия за нов растеж. Разбира се, тя не може да е за сметка на работните места, свързани с модерната индустрия, с енергетиката, с възстановяемите източници. В ИТ сектора, в комуникациите и свързаните с тях услуги също има много перспективи.

- Как оценявате дебата за пенсионната реформа?

- Пак погрешно се поставят нещата. Мисли се за демографските показатели и за да намалим пенсионерите, вдигаме осигурителния стаж. Това не е устойчиво решение. Първо трябва да решим проблема с финансовата стабилност на системата. Нека да криминализираме невнасясянето на осигуровки, да видим ефекта и тогава да търсим други решения.



- Аз съм песимист. Ако няма добра събираемост на данъците, на акцизите, ако няма реални стимули за бизнеса и не се възстанови заетостта, увеличение на пенсиите няма откъде да дойде. Всичко останало ще са само добри пожелания, към които можем да се присъединим.