Вторите световни работнически спортни игри

“Като ви приветствам с добре дошли, пожелавам високи  спортни резултати, нови искрени приятелства и незабравими мигове в к.к. “Албена” и в нашата страна – РБългария, част от обединена Европа. Приемам с гордост факта, че организирането на игрите е възложено на Българската работническа спортна федераия “Труд, спорт и здраве” – КНСБ. За мен е чест това спортно събитие да се проведе под егидата на ДАМС.” – с тези думи председателят на ДАМС Весела Лечева откри Вторите световни работнически спортни игри. Тази година, над 2500 души от 27 държави от Европа, Азия, Африка и Америка се съревноваваха в 18 вида спорт от 13 до 17 юни в к.к. Албена. Сред официалните гости на откриването беше професор Калеви Олин, президент на Международната конфедерация за работнически спорт. Той поздрави домакините на Игрите за добрата организация за втори пореден път и допълни:  “Участието на хиляди спортисти от 4 континента ще демонстрира и утвърди желанието и стремежа на хората да живеят в мир, приятелство и взаимно уважение и чрез спорта да развиват и утвърждават тези добродетели”.
На церемонията присъстваха и Жан Люк, президент на Европейската федерация на младежта, президенти на националните спортни организации от Тунис, Индия, Мексико, Бразилия и Холандия, както и председателят на Българската работническа спортна федерация "Труд, спорт и здраве" към КНСБ Костадин Пързулов, заместник-областният управител на Добрич д-р Евгения Георгиева, кметът на Добрич Детелина Николова и много председатели на национални синдикални федерации към КНСБ.
Президентът на КНСБ и председседател на организационния комитет на Вторите световни работнически спортни игри доц. д-р Желязко Христов също отправи своя призив за мир и солидарност и подчерта: “Игрите трябва да покажат, че тези, които творят материални блага могат и в благородна борба да постигнат добри спортни резултати, че здравият дух се носи от здраво тяло. Уверен съм, че Вторите световни работнически игри ще допринесат за засилване на международната работническа солидарност и за укрепване на връзките между работниците спортисти ”.
За доброто настроение на спортистите и официалните лица на откриването се погрижи  фолклорен ансамбъл "Добруджа", както и балетът на Нешка Робева.
Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта Весела Лечева беше гост на кръгла маса на тема "Работнически спорт - реалност и перспектива". Лекция за съвременните функции на работническия спорт изнесе доцент д-р Желязко Христов, председател на КНСБ:
“Фактът, че през 2005 г. и днес отново за втори път се провеждат  световни работнически игри, след последните олимпиади за работници през 30-те години на миналия век, показва, че е настъпил моментът да очертаем състоянието, предизвикателствата и перспективите на работническия спорт.
Трябва да посоча, че близо 60% от населението в света  е обезвдижено, а липсата на физическа активност е причина за близо 2 милиона от смъртните случаи в света. За Европа оценките на специалистите сочат около 600 000 смъртни случаи годишно, поради обездвижването, което води до загуба годишно на над 5 милиона години очакван живот в добро здраве, поради преждевременно смърт и  инвалидизиране.
Физическата култура и спортът имат огромно социално значение, при това многопосочно – за развитието на личността, за нейното здраве и работоспособност, за здравните системи, за устойчивото развитие и консолидиране на обществото. Спортът има важни социални функции по отношение на образованието и културата, формирането на качествата и ценностите на личността, социалната интеграция, общественото здраве и формирането на здравословен начин на живот.
Работодателите също могат да се облагодетелстват от ефекта на спорта, защото ако имат здрава и физически активна работна сила, това може да доведе, както показват някои изследвания и програми, до намаляване на текучеството, отсъствията по болест и трудовия травматизъм и до по-висока производителност на труда. Но работодателите трябва да осъзнаят, че без да влагат средства в човешкия капитал, който използват, не могат да разчитат на успех.
Работническият спорт в нашата страна има своята над 100 годишна история. От средите на работническия спорт израснаха легендарни спортисти, прославили България. Преминал през превратностите на времето, работническият спорт оцеля и в периода на преход,  благодарение на апостолската дейност на отделни организации и личности. Българската работническа спортна федерация, днес Българска работническа федерация „Труд, спорт и здраве” беше създадена през 1990 г., а от 1993 г. е редовен член на Световната работническа спортна конфедерация (КСИТ). Федерацията има 251 спортни клуба, в които се практикуват 22 вида спорт и 28 регионални съвета „Труд и спорт” към Регионалните съвети на КНСБ.   През тези години са организирани стотици национални и международни спортни прояви на работниците.
Считам обаче, че на национално равнище работническият спорт не е оценен в достатъчна степен. Аз ценя усилията на Държавната агенция за младежта и спорта, насочени към развитие на „Спорт за всички”, но считам, че в тези рамки работническият спорт остава недостатъчно  представен и без необходимото внимание.  
Направих си труда да прочета много внимателно Закона за спорта и физическото възпитание, Националната стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в република България за периода 2005-2008 и Плана към нея. Не намерих нито дума за работническия спорт, за ангажиментите на правителството в това отношение. Единственият намек за развитието на работническия спорт, е че работодателите трябва да създават и осигуряват условия за физическо възпитание, спорт и активен отдих на работниците и служителите.
Бих искал всички ние – синдикати, работнически спортни федерации, политици, медии, граждани, да сме активни и обществено ангажирани, да се обърнем с лице към проблемите на работническия спорт. Това ще е най-голямата гаранция, че нашият хоризонт не е до следващото работническо първенство, не е дори до следващите световни работнически игри, а е далеч  напред.
Необходимо е да развиваме публично-частното партньорство в подкрепа на работническия спорт, да привличаме по-активно общините, защото в сегашните икономически условия не е реално да очакваме подкрепа на масовия работнически спорт само от държавни източници на финансиране. Държавата трябва да подкрепи чрез съответните данъчни облекчение българските бизнесмени, които инвестират в работническия спорт.”
Своя опит в управлението и развитието на работническия спорт сподели и Хералд Бауер от Австрия и Мирко Релач от Хърватия.
След кръглата маса Лечева игра демонстративен мач по тенис на двойки срещу президента на Международната конфедерация за работнически спорт Калеви Олин.
В програмата имаше две нови състезания – по спортни танци и петанг. Останалите видове спорт бяха минифутбол на трева, плажен футбол, волейбол, плажен волейбол, боулинг, тенис, тенис на маса, шахмат, бридж, стрийтбол, дартс, лека атлетика, плуване, теглене на въже, канадска борба, стрелба с въздушна пушка, карате.