Предложения към проекта за Закон за конфликт на интереси

Законопроект за конфликт на интереси е внесен в Народното събрание на РБ на 02.06.2008г. и е приет на първо четене през м.юни, заедно със Законопроект за разпростиране правилата срещу укриване на конфликта на интереси върху лица, заемащи административна или висша държавна длъжност, внесен от нар.представител Филип Димитров на 31.05.2007г.  Двата законопроекта са обобщени в общ законопроект, който е внесен като доклад за второ четене в ресорната комисия по въпросите на държавната администрация. Настоящето становище се отнася само до Законопроекта на МС, поради невъзможността до момента да се снабдя  с Доклада на комисията и липсата в Сайта на НС на законопроекта на Ф.Димитров.
 Приетият на първо четене и обобщен общ законопроект за конфликт на интереси третира изцяло нова за българското законодателство тематика, свързана с противодействието на корупцията, публичността и обществения контрол върху дейността на държавните институции и служители. С оглед гарантирането на обществения интерес и принципите на демократичната държава, е необходимо да се изгради действена, прозрачна и ефективна единна система за недопускане, управление и контрол на конфликта на интереси. Като явление, широко разпространено в новите държави от ЕС, за което досега липсва легална дефиниция и утвърдени единни практики за противодействие, материята за уреждането му с правни норми се явява сложна, всеобхватна и същевременно изключително важна за  попълване на правната рамка за противодействие на корупцията. Тя е пряко свързана с ефективното функциониране на публичната администрация в условията на прилагане на общностното право и изпълнение на ангажиментите ни като страна-членка на ЕС.
 В този смисъл, в пет глави и ДПР,  Законопроектът прави опит да дефинира понятието „конфликт на интереси” по точен и изчерпателен начин; да уреди правните способи и практики за предотвратяването му, както и средствата и процедурите за отстраняване и санкциониране при констатирани случаи на конфликт на интереси; правните последици при констатиране КИ; подробно регламентира пречките за заемане на държавна длъжност и отстраняване от публичен пост при несъвместимост по смисъла на Закона; уреден е частично въпроса с унищожаемостта и нищожността  на актове на държавни органи, приети в условията на конфликт на интереси, както и ограничения в издаването им и правилата на отвода при КИ.  В Закона е включена и нормативната рамка за декларирането на имущество и интереси, която досега се урежда от Закона за публичност на лица, заемащи висши държавни длъжности. Тук, обаче, има смесване на две доста деликатни материи, а и задължението за деклариране на имуществото на лицата, заемащи публични длъжности няма общо с предотвратяването на конфликт на интереси, по-скоро може да има препратки към този закон, но не считам, че се налага неговата отмяна и вмъкването на тази уредба в специфичната материя на конфликта на интереси, което излишно натоварва закона. Амбициозна е задачата, която е поставена, Законът да намери приложно поле в сферите и на трите власти, както и в системата на местното самоуправление, но приложението в съдебната власт не е уредено съгласно КРБ и специалните закони.
 Прави впечатление, че поради сложността на материята и липса на практика, авторите са използвали доста общи и декларативни формулировки, което би  създало проблем при тълкуването и еднаквото прилагане на закона от различните държавни служители, а би породило и възможност за субективни преценки за лица и ситуации, което ще затрудни приложението му и постигането на целите. В този смисъл, предлагам на вашето внимание следните предложения за изменение и допълнение на Проекто-закона:  
 В чл.2:  т.1 да се измени,както следва: „частните интереси на лице, заемащо държавна длъжност, или свързано с него лице, по смисъла на Закона, са в противоречие с обществения интерес, с точното и законосъобразно изпълнение на негови правомощия или служебни задължения.”
 т.3 – „съществува основателно съмнение в безпристрастността и/или обективността на лице, заемащо държавна длъжност, при осъществяване на неговите права и задължения, поради констатиран негов частен интерес или интерес на свързани с него лица, от осъществяване на дейността по заеманата длъжност. „
 В чл.5,  ал.1, т.3 да се измени: “се назначават или избират на ръководни длъжности от органи на законодателната, изпълнителната или съдебната  власт.”
 В чл.6, ал.1, т.2 : да отпаднат в края думите “..., за което не получава възнаграждение.”
 В чл.7, ал.2: да отпаднат в края думите “..., освен ако в закон е предвидено друго.”
 В чл.11, ал.3 да се измени, както следва: “Забраната по ал.2 се прилага през цялото време, докато лицето заема държавната длъжност, и три години след напускането.”
 В чл.15: едногодишният срок след напускане да бъде заменен с тригодишен, а в края на изречението да отпаднат думите “..., освен ако в  закон е предвидено друго.”
 чл.20, заглавието да се измени на “Ограничение при назначаване и след напускане” и да придобие следния вид:
  ал.1, нова – “При назначаване на държавна длъжност, на лицето не могат да бъдат поверени служебни задължения по осъществяване на ръководство, регулиране, контрол или сключване на договори с търговски дружества, в които същото е работило на трудов договор или е участвало в управителни, контролни или надзорни органи на тези дружества, в тригодишен срок преди заемане на длъжността.”  Сегашната ал.1 става ал.2, като се изменя, както следва:
   “Лице, което заема държавна длъжност, няма право в продължение на три години след напускането да сключва трудов договор и да участва в контролни, надзорни или управителни органи на търговски дружества, по отношение на които по време на  изпълнението на служебните си задължения е осъществявало ръководство, регулиране, контролни функции или е сключвало договори с тях.”
 Ал.2 да отпадне.
 В чл.26 да се въведе нова ал.3 със следното съдържание: “Акт или  действие, извършени в ситуация на доказан конфликт на интереси, при които има констатирана материална облага за служителя или свързано с него лице, и от които са настъпили материални щети за държавата и/или трети лица, са нищожни.”
 В чл.27, ал.1, във връзка с чл.7,  не става ясно дали е задължително освобождаването от длъжност при констатирани пречки или несъвместимост за заемане на държавна длъжност или е по преценка на съответния орган. В този смисъл, да се измени, както следва:
„ Неотстраняването на пречките за заемане на длъжност в срока по чл.7, ал.2, или неподаването на декларация или установяването на пречки по чл.8, ал.2, е абсолютно основание за освобождаване от длъжност, като съответният орган издава разпореждане за това в едноседмичен срок, а за изборните длъжности, съответният орган констатира несъвместимостта в едномесечен срок.”
  Всички срокове , чрез което има установени забрани за разгласяване на служебна информация, осъществяване на дейности по контрол и управление на търговски дружества и т.н., по време на заемане на държавната длъжност да бъдат увеличени на „три години след напускането”, като отпадне изречението „освен ако в закон е предвидено друго”, тъй като то дава абсолютни предпоставки за бъдещи сериозно отклонение от целите и приложното поле на Закона.
 Предвидените глоби в глава пета – АНР, да бъдат завишени, както следва -  в ал.1 на чл.28 – „...от 3000 до 5000 лв”; в ал.2 – „... от 1000 до 3000 лв.”; в ал.3, при повторност – „...по ал.1 от 6000 до 10000лв, а по ал.2 от 3500 до 5000 лв”. В тези случаи съответните лица се отстраняват от длъжност.
 В ДР – пар.1, т.3, обхватът да се ограничи при роднините по съребрена линия – до втора степен включително, както и при роднините по сватовство.
 В б.г на същата точка да стане „...или притежава дялове и акции с право на глас в дружеството.”
 В т.4 – повторност да е налице в тригодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление.
 В глава V да бъде предвидена административно-наказателна отговорност и на ръководителите на администрацията, за неупражнен контрол или непредотвратяване на ситуации на конфликт на интереси, а при системна липса на контрол или неспазване на Закона същите да бъдат отстранявани от длъжност!