Проектът на КНСБ за разрешаване на трудови конфликти по програма "Леонардо да Винчи"

В началото на 2008 г. КНСБ спечели проект за мобилност по секторна програма “Леонардо да Винчи” със заглавие „Обмяна на опит на представители на КНСБ за разрешаване на трудовоправни спорове и конфликти в Италия и Норвегия” (проект № 2008-1-BG1-LEO03-00284). Инициативата за кандидатстване по програмата, както и идеята за темата, са инициирани от департамент “Защита на синдикалните права и синдикализация”, в чиито ресор влизат и действията по разрешаването на възникнали колективни трудови спорове, страна по които са синдикални членове на КНСБ. По тази причина участниците от страна на Конфедерацията в реализирането на проекта са предимно от този департамент, макар че ръководител на групата беше лично президентът на КНСБ доц. д-р Желязко Христов. Останалите синдикални представители, осъществили проекта, са както следва:

Валентин Никифоров - вицепрезидент на КНСБ
Радка Паунова - главен експерт в департамент “Защита на синдикалните права и синдикализация”
Славчо Дяков - главен експерт в департамент “Защита на синдикалните права и синдикализация”
Илиян Ценов - главен експерт в департамент “Защита на синдикалните права и синдикализация”
Димитър Найденов - експерт-юрист в департамент “Защита на синдикалните права и синдикализация”
Димитър Пъков - главен експерт в Международен департамент

Основната цел на проекта, както е видно и от заглавието му, е обмен на знания и опит, свързани с разрешаване на колективни трудови спорове. За нейното осъществяване се проведоха две посещения с учебна цел в Норвегия и Италия като партньорите на КНСБ бяха съответно LO - Norge и ARAM Asociazione - Italia. При избора на партньори за проекта водещо начало беше стремежът за сравнение между коренно различните правни системи и практики в Европа - скандинавската на Норвегия от една страна, и средиземноморската на Италия от друга. По този начин в крайна сметка целта беше да се извлече най-доброто и от двете, за да може адаптирано да бъде приложено към българските условия.

Посещението в Кралство Норвегия

Първата част от обмена по проекта се проведе от 31 Август до 6 септември в Осло, Кралство Норвегия. Организацията на посещението обаче започна няколко месеца преди това. Контактно лице по проекта от норвежка страна беше Сири Релиннг, която е съветник по европейските въпроси в международния отдел на LO-Norge - най-големия национален норвежки синдикат. Тя изготви проект за програма на посещението, който беше обсъден в КНСБ и накрая се одобри краен вариант. След това обаче на г-жа Релинг и бяха необходими около 2 месеца, за да получи положителен отговор от всички институции, включени в програмата за посещението. Програмата се оказа много подробна и интересна, но най-вече полезна.
Като начало беше организирана среща на високо равнище между президентът на КНСБ доц. д-р Желязко Христов и норвежкия му колега Руар Флатхен. На нея бяха положени основите на редица бъдещи съвместни инициативи и договорености, включително и за норвежко участие на Международните работнически игри в България. Срещата завърши с взаимно разменяне на подаръци.
След това, благодарение на усилията на г-жа Релиннг, делегацията на КНСБ успя да проведе срещи с Норвежките синдикати и по-специално с представители на Департамента за социално-икономически политики и с Юридическия департамент. Останалите срещи бяха с Института за трудови и социални изследвания, с Конфедерация на норвежките предприятия, със заместник генералния директор на Министерство на труда и социалното включване, с председателя на Трудовия съд и с Националния помирител.
В споменатите срещи участниците в делегацията на КНСБ имаха невероятния шанс да се срещнат с хора, от които в голяма степен зависи осъществяването на трудовоправните политики в норвежкия обществен живот. Сред тях бих искал да изброя г-же Мона Сандерсен и г-жа Ели Мете Жарбо, съответно старши съветник и заместник генерален директор в Министерство на труда и социалното включване; г-н Стейн Ейю, водещ професор по трудово право в Университета на Осло; г-н Тор Мейхл, Председател на трудовия съд на Норвегия; г-н Свен Лонгия, Национален посредник; както и представителите на социалните партньори - Стейн Рийгярд, ръководител на социално-икономическия департамент на LO и г-жа Маргарете Хусбьо, адвокат в Департамент „Преговори” в NHO/Конфедерация на Норвежките предприемачи.
 Освен това представителите на КНСБ придобиха особено ценен опит и от прякото запознаване с основните нормативни актове, регулиращи трудовоправните отношения в Кралство Норвегия. Тъй като от норвежкия опит може да се извлекат много полезни идеи за цялостната бъдеща дейност и политика на КНСБ, включително и по евентуални предложения за законодателни инициативи, ще споделя обобщенията на основните нормативни актове, регулиращи трудовоправните отношения в Кралство Норвегия, изготвени от Илиян Ценов, главен експерт в департамент “Защита на синдикалните права и синдикализация”.

Закон за трудовите конфликти /Act of Labour Disputes/, отговарящ на българския ЗУКТС, и Закон за конфликтите в сферата на публичните услуги /Act of Public Service Dispute/
Законът за трудовите конфликти, датиращ още от 1915 г., изменян и допълнен през 1935 г., урежда правото на стачка и локаут в Норвегия. Основната идея в закона е вменяването на “задължението за мир” между страните в трудовоправните отношения” - работници и работодатели. Съгласно Закона страните са длъжни да преговарят по всички спорни въпроси на всички равнища - национално, по професии, браншово, регионално, местно и на ниво предприятие. Договореностите на по-високите равнища са задължителни за по-ниските равнища. Законът предвижда различни институционални мерки за предотвратяването на индустриалните конфликти - директни преговори между страните, задължително посредничество и арбитраж, и в случай на непостигане на съгласие в предните етапи, Трудов съд. Основната цел на изброените последователни процедури е да се избягват  индустриалните конфликти като цяло, и в частност - ефективните стачни действия. Трябва да се отбележи ключовата роля на посредничеството при норвежките колективни трудови спорове. В случай на безуспешен резултат от директните преговори, страните по конфликта трябва задължително да се обърнат към Националния посредник.
Законът за конфликтите в сферата на публичните услуги /Act of Public Service Dispute/ урежда решаването на колективните трудови спорове възникващи между държавата и държавните служители. Този закон не беше предмет на разглеждане при нашето посещение в Норвегия, тъй като в LO не членува такава категория служители.

Посредничество в Кралство Норвегия. Функции на Националния посредник
Характерно за тази институция е, че тя съчетава едновременно ролята и на посредничество и на арбитраж, както е според българското разбиране на тези понятия. Това произхожда от функциите на посредника, който първо посредничи между страните, а в случаите на безуспешно посредничество прибягва до арбитриране между тях. Решенията на Националния посредник са задължителни за страните.
Съществуването на задължително посредничество и арбитраж в Норвегия е довело до изключително силно ограничаване на ефективните стачни действия в страната. Последната голяма ефективна стачка се е провела през 1976 г., а отделни ефективни стачни действия през последните години на практика са били символични, като са протичали в неделен ден, с времетраене от един до два часа.

Трудов съд
Трудовият съд в Кралство Норвегия е създаден през 1916 г. и представлява специфична съдебна институция, правораздаваща единствено в случаите на индустриални конфликти. Това е и неговото различие в сравнение с трудовите съдилища, съществуващи в други европейски държави. Той се състои от председател, запредседател, съдебен секретар и един юридически съветник. Съдът заседава в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, специалисти в областта на трудовите отношения. Освен един централен трудов съд в Осло, съществуват и шест по-малки регионални трудови съдилища, които правораздават единствено в случаите когато конфликтите имат ограничено локално действие на ниво предприятие или на индивидуално ниво.
Трудовият съд разглежда на първа инстанция всички дела, свързани с индустриални конфликти, с изключение на тези които са подсъдни на първа инстанция на регионалните трудови съдилища. Той действа като втора окончателна (касационна) инстанция по отношение на решенията на регионалните трудови съдилища.
Производството в Трудовия съд е улеснено, бързо и много ефективно. То допълнително ограничава възможността за провеждане на ефективни стачки.

 
Основното договаряне в Кралство Норвегия - Basic agreement. Представяне, начин на действие и обхват
В Норвегия съществува колективно трудово договаряне на всички възможни равнища: национално, отраслово, браншово, по отделни професии и на ниво предприятие. Трябва да се подчертае че в Норвегия  договарянето е тарифно и социалните партньори договарят минимална часова тарифна ставка. Понятието “месечна минимална работна заплата” не съществува и основата за формирането на работната заплата е именно часовата тарифна стачка.
Основното договаряне (Basic Agreement) в Кралство Норвегия е въведено за първи път през 1935 г. Срокът на действие на Основното договаряне е 4 години.
В договарянето като страни по социалното партньорство участват от една страна LO, като представител на работниците, и от друга - NHO (Конфедерация на норвежките предприемачи) - като най-голямата представителна работодателска организация. Трябва да се отбележи че по традиция от началото на 20 век социалните партньори между които се сключва Основното договаряне в Норвегия са само двама - LO и NHO.
Освен Основното договаряне, важащо за всички частни работодатели и всички работещи по трудови правоотношения в цялата страна, в Норвегия съществува браншово тарифно договаряне, тарифно договаряне по професии и на ниво предприятия.
Браншовото тарифно договаряне се осъществява между съюзните членове (наричани у нас основни членове) на LO и съответно националните работодателски асоциации (у нас - браншови организации) на NHO. Браншовите тарифни договори се сключват обикновено за срок от 2 години.
За отделните професии, LO и NHO са сключили по-между си 259 професионални договори.
На ниво предприятие тарифните договори се сключват между отделните синдикални клубове (у нас - основни синдикални организации) и ръководителите на предприятия, явяващи се съгласно местното законодателство работодатели.
Съгласно законодателството на Кралство Норвегия, нито една организация на социалните партньори - синдикати и работодатели - не може да сключи в тарифен договор по-неблагоприятни за работниците условия от тези, договорени в Basic Agreement (Основното договаряне).

Ролята на Синдикалния председател в норвежките индустриални отношения
По същество функцията на синдикалния председател има сходство със съществуващата у нас длъжност на председател на основна синдикална организация в предприятието. Той се избира от членуващите в синдиката работници, и се явява техен говорител и представител. Синдикалният председател има правомощия да задължава работниците, които са синдикални членове, да изпълняват договореностите, които са постигнати в диалога между него и работодателя. Той е носител на правото за информиране и консултиране, и негово задължение е да свежда тези информации до работниците - синдикални членове. Ползва се със закрила срещу уволнение, право на допълнителен отпуск за синдикална дейност, и ако е уговорено с работодателя, право да ползва служебно помещение за целите на синдикалната дейност.

Приложими практики в България, почерпени от норвежкия социален модел и синдикална практика.
Въпреки огромните исторически, културни, социални и политически различия между Норвегия и България, норвежкият опит в областта на синдикализма и установения социален модел би могъл отчасти да бъде приложен в някои сфери и у нас, ако, разбира се, съществува добра воля между социалните партньори и естествено, желание за промяна на нормативната база, регулираща трудовите и социални отношения, от българския законодател.
На първо място би могло да се предприемат стъпки за реформиране на модела на колективното трудово договаряне у нас. Въвеждането на един Национален колективен договор между правителството, синдикатите и работодателските организации, в който да бъдат фиксирани основните параметри на трудовите, осигурителните и социалните отношения между държава, работници и служители и работодатели, ще изиграе положителна роля за стабилизиране на социалната среда и за ясни и точни правила в тези сфери.
Преминаването от определена минимална работна заплата на минимална часова тарифна ставка също може да допринесе за по-голяма сигурност на работещите, особено за тези, заети в сферата на услугите, строителството, сезонната работа и навсякъде където съществува гъвкаво работно време и ненормиран работен ден.
Положителна стъпка ще бъде премахването на остарялото понятие от периода на прехода “колективен трудов договор” и заменянето му с “тарифен договор”, който е доста по-подходящ за новите индустриални отношения у нас.
Разширяването на обхвата на досегашното колективно трудово договаряне с въвеждане на допълнително ниво - договаряне на ниво професии, също ще доведе до повече стабилност и гаранции за работниците и служителите.

Неприложими практики в областта на разрешаването на колективните трудови спорове

Наред с приложимите за нашите условия практики, трябва да подчертаем и тези, които за българската реалност биха представлявали опасност за дейността на синдикатите, и по специално в сферата на защитата на синдикалните права и разрешаването на колективните трудови спорове.
Въвеждането на задължително посредничество в България, което вече бе описано подробно, би довело до практическата невъзможност за провеждане на ефективни стачни действия или най-малкото би ги ограничило до минимум. Трябва да се подчертае че в Норвегия спазването на договореностите между работодателите и синдикатите е безспорно. Не съществуват нарушения от типа на неизплащане на работните заплати, възлагане на извънреден труд в нарушение на закона,  неспазване на продължителността на работния ден и др. За съжаление у нас тези явления са често срещани, и когато преговорите по спорните въпроси не завършат с успех, работниците и служителите могат да бъдат защитени единствено чрез  протести и ефективни стачни действия. Стачките у нас са сравнително често явление, и в огромната си час те постигат желания ефект за защита на правата на работниците и служителите. Въвеждане на допълнителни ограничения на правото на стачка от типа на задължително посредничество ще има негативен ефект върху синдикалната дейност като цяло.


Нееднозначно би могло да бъде и отношението към институцията на трудовите съдилища. Те биха могли да функционират единствено при строго спазване на правовия ред, с високо компетентни в областта на трудовоправните отношения съдии и при ясни гаранции за тяхната безпристрастност. У нас отчасти този модел би могъл да бъде приложен единствено при активно участие на синдикатите, които да излъчат свои представители като съдебни заседатели в този вид дела.


КОИ СА LO Norge?

Норвежката конфедерация на профсъюзите LO е най-голямата и най-влиятелна национално представителна работническа организация в страната. LO има силна позиция в норвежкото общество и оказва влияние върху общественото развитие от над 100 години. Представлява интересите на около 830 000 работници.
Националните синдикати на LO са организации, изградени от регионални синдикати и департаменти. Всеки национален синдикат покрива специфична професия, бранш от икономиката или сектор от обществените услуги. Всички 23 национални синдиката - основни членове на LO, имат вертикална организационна структура. В тях членуват както работници, така и служители, работещи в частния и обществения сектор. Броят на техните членове варира от няколко стотин до почти 300 000. Почти 50% от членовете на LO са жени. В някои синдикати жените представляват ¾ от членската маса. През последните години много от синдикатите се обединиха, за да бъдат по-ефективни и да осигуряват по-добри услуги на своите членове. Организационната структура на LO постоянно се прецизира, обновява и развива.
Навсякъде, където има организации на LO, синдикалните активисти, които са на изборна длъжност, осъществяват синдикалната дейност и представителството на работниците лице в лице с работодателите. Броят на тези активисти е около 130 000 за цялата страна. Синдикалното движение в Норвегия е демократично структурирано със свободни избори на всяко ниво и във всички организации.
Съществуват около 2 000 браншови, регионални и местни синдикални организации на LO в около 130 общини. Регионалните центрове на LO са организирани така, че да са удобни за всички синдикални членове в областта. Целта на регионалните LO центрове е услугите, предлагани от организацията, да достигат по-бързо и лесно до синдикалните членове. По този начин политиката на конфедерацията се утвърждава успешно на регионално ниво.
Характерна черта на норвежкия политически живот е правото на провеждане на политическа дейност от синдикатите. В този контекст трябва да се подчертае, че LO е тясно обвързана с норвежките Социалдемократическа партия и Работническа партия. Синдикатът участва активно в обществения и политически живот на страната.