Проект „ИНФПРЕВЕНТА” за предотвратяване на социалното напрежение и усъвършенстване на социалното партньорство стартира в началото на 2014 г.

INFPREVENTA

От началото на януари 2014 г. КНСБ стартира осъществяването на трети пореден проект финансиран по бюджетна линия 04.03.03.03 „Информиране, консултиране и работническо участие” на ГД „Заетост, социални въпроси и включване” на ЕК – Ролята на информирането и консултирането за предотвратяване на социални напрежения и конфликти и усъвършенстване на социалното партньорство на ниво предприятие INFPREVENTA VS/2013/0507.

Проектът е едногодишен и ще бъде реализиран в партньорство с Българска стопанска камара, Ирландски синдикален конгрес (ICTU), Конфедерация на трудещите се в Кипър (SEK), Кралски лондонски университет Holloway (RHUL) и Асоциация Бруно Трентин – ISF-IRES към италианския синдикат CGIL.

Първата проектна среща беше организирана в София на 30 и 31 януари 2014 г.

INFPREVENTA

І. Основа на проекта

Резултатите от досегашните проекти и изследвания (в рамките на проектите ИНФОРМИЯ I и ИНФОРМИЯ II) показаха, че информирането и консултирането в предприятията не оказва достатъчно влияние върху общия процес на индустриални отношения, особено върху колективните преговори и договаряне и върху предотвратяването на конфликти. По-успешен е процесът в някои от страните–членки на ЕС, в които информирането и консултирането имат по-дълги традиции и където синдикатите се считат за подпомагащи информирането и консултирането и няма очевидна конкуренция между двете форми на представителство.

В България позитивни тенденции в тази насока могат да се наблюдават в металургията, в пиво-производството и в някои други сектори, както и в предприятията, в които синдикатите са поели функциите по информиране и консултирането чрез предвидените в законодателството механизми. В многонационалните компании информирането и консултирането по правило са по-добре развити, отколкото в националните, като примери могат да се посочат за някои от поделенията в България и в други страни от ЕС. Това се дължи както на използването и на Европейските работнически съвети, така и на влиянието на демократичната корпоративна култура в някои от компаниите. Обаче в повечето случаи дори и когато съществуват по-добри процедури и практики на информиране и консултиране, те често са ясно отграничени от синдикалното представителство и защита, колективните преговори и договаряне, като влиянието на информирането и консултирането - особено влиянието на Европейските работнически съвети върху колективните преговори и договаряне и решаването на колективни трудови спорове в повечето случаи е или незначително, или изобщо не съществува такова. Като причини за това могат да се посочат и различните механизми и практики на връзки между националното и европейско (чрез ЕРС) равнище на представителство, като тяхната ефективност и резултатите от тях често зависят от личните нагласи, компетентност и действия на избраните представители.

В същото време се наблюдават известни опити за заобикаляне на законодателството и нарастване използването от работодателите на „меки” механизми за неглижиране на правата по информиране и консултиране, както и на синдикалните права, конкретно в МНК. Представителите на работниците се сблъскват със сериозни проблеми и бариери при действията си по разпространяване на информация, получена при процедурите по информиране и консултиране - особено, когато става дума за предоставяне на информация на лица и организации извън компанията (например на синдикални структури на секторно, регионално и централно равнище), но има случаи, когато те са затруднени и да осъществяват своите функции да информират работниците и служителите от своите предприятия. Това са практики както в България, така и в редица от новите страни–членки като Полша, Естония, Кипър и новоприетата Хърватска, но също и в някои от по-старите страни-членки. Проблемът с разпространяването на информация по-често засяга членовете на Европейски работнически съвети (ЕРС), но в някои случаи може да бъде такъв и за националните представители по информиране и консултиране и за синдикалните представители. Само в страните, където вече има дълги традиции в тази област, като Италия, Франция, Испания и други, връзката между информиране и консултиране и индустриалните отношения като цяло (в т.ч. и колективните преговори и превенцията на конфликти) функционира относително добре, но въпреки това синдикатите от тези страни (например конкретно от Италия) декларират, че не са достатъчно удовлетворени от влиянието на новите форми на представителство върху индустриалните отношения.

Изводът е, че в следващото изследване трябва да се обърне специално внимание на влиянието на правата и практиките по информиране и консултиране върху развитието и усъвършенстването на други трудови права и практики, в т.ч.ч правата, свързани с труда като цяло (отнасящи се до условията на труд, заплащане, равно третиране, както и правата на организиране/сдружаване, колективни преговори и договаряне и на справедливо и своевременно мирно решаване на колективните трудови спорове (индивидуални и колективни), и на стачка и други форми на протест.

Най-съществената област от индустриалните отношения - колективните преговори и договаряне и решаването на колективни трудови спорове може да бъде значително подобрена чрез използване на информация с високо качество, която може да бъде получена основно чрез каналите за информиране и консултиране. Това е особено важно в условията на икономическа криза и /или в условията на технологични и организационни промени. Фактът, че системите за информиране и консултиране не се използват достатъчно в някои от новите страни–членки на ЕС (като например България и Кипър), както и в страни, в които формите на информиране и консултиране започнаха да се прилагат сравнително скоро (като Ирландия и Великобритания) показва, че все още има проблеми в комуникациите между различните представители на работниците в предприятията или/и недостиг на компетентност за използване на информацията, която се получава или предоставя, както и поради въздържането на работодателите да предоставят пълна и адекватна информация. По-добри са практиките в тези страни-членки, в които има по-дълъг опит в информирането и консултирането, като това се проявява чрез по-скоро специалния случай на Италия, където на практика има един канал за представителство-синдикатите (по-точно избран от всички работещи синдикален орган) изпълняват и функциите по информиране и консултиране, наред с традиционните си функции по КТД и участие в решаването на колективни трудови спорове, като по този начин обменът на информация е по–добре регламентиран и е с по-добри резултати.

Тъй като по правило условията в многонационалните компании (МНК) и техните поделения донякъде се различават от тези в националните предприятия и дейността на ЕРС е специален случай, би било полезно да се направи преглед на сходните аспекти и различията във влиянието на информирането и консултирането (в т.ч. на ЕРС, там, където те съществуват) между поделенията на МНК и националните предприятия. В МНК, където промените са по-чести и по-радикалната роля на механизмите на транс-националното информиране и консултиране (ЕРС и подобни структури) е по-важно в сравнение с информирането и консултирането в поделенията на национално равнище. В същото време националните системи за информиране и консултиране не винаги са използвани по най-добрия начин в случаите на преструктуриране, технологични и организационни промени и иновации. Това се отнася и за националните предприятия, а понякога и за поделенията на МНК.

 

ІІ. Цели на проекта

  • Да се изследва мястото на информирането и консултирането в системите и механизмите на индустриалните отношения в националните предприятия и поделения на МНК, тяхното въздействие върху няколко ключови аспекти от процесите на индустриални отношения, по-конкретно трудовите и синдикални права, колективните преговори и договаряне и предотвратяването на индустриални конфликти;
  • Да се анализират сходните тенденции и различията във въздействието на информирането и консултирането върху индустриалните отношения в националните предприятия с 50 и повече заети и в поделенията на МНК, като за МНК анализът се концентрира върху взаимодействието между националните и транс-национални системи на информиране и консултиране и тяхното влияние върху индустриалните отношения;
  • Да се направи сравнение на влиянието на информирането и консултирането върху индустриалните отношения в предприятията и конкретно върху процесите, посочени по-горе между няколко страни-членки на ЕС (България, Кипър, Италия, Ирландия и Великобритания); да се уточнят общите аспекти и различията в подходите и практиките за новите страни-членки и старите страни-членки, както и между страните–членки, които прилагат информирането и консултирането сравнително от скоро и тези с дългогодишни традиции като Италия;
  • Да се усъвършенства капацитетът, знанията и уменията на синдикални представители и други представители на наемните работници в предприятията и на работодателите по отношение на използването на системите и процесите на информиране и консултиране с цел подобряване на механизмите на индустриални отношения и прилагането на правата на наемните работници, подобряване на колективните преговори и договаряне и предотвратяване на конфликти;
  • Да се формулират предложения за усъвършенстване на нормативната база, методологията на сключване на колективни трудови договори, вътрешните механизми за решаване на споровете в компаниите и върху социалния диалог на секторно, регионално и национално равнище, като се използва информирането и консултирането;
  • Да се подобри партньорството между страните, включени в проекта чрез развитие на мерки за подобряване на въздействието на информирането и консултирането върху индустриалните отношения в отделните страни-партньори и общо за ЕС
  • Да се формулират препоръки за подобряване на сключваните споразумения за информиране и консултиране от гледна точка на тяхното влияние върху индустриалните отношения

 

ІІІ. Очаквани резултати от проекта

  • Изследване на съществуващата литература, предишни анализи и данни от изследвания, отнасящи се до информирането и консултирането и тяхната роля за подобряване на социалното партньорство в предприятията във всяка страна-партньор по проекта;
  • Осъществено изследване на национално равнище на процесите, посочени в проекта и представяне на изследването в Национални доклади;
  • Организиране на Национални работни срещи (по една във всяка страна) за дискусия, обмен на опит, подобряване на капацитета, знанията и уменията на представителите на служителите/работниците и работодателите и за набиране на предложения за иновации и усъвършенстване на социално партньорство на национално равнище
  • Организиране на кръгли маси с участието на екипа по проекта, в т.ч. и с експерти от Полша, Хърватска, Унгария и Франция (по един ден след втората, третата и четвърта среща по проекта) за споделяне на информация, усъвършенстване на опита и търсене на решения на проблемите, които се обсъждат и изследват;
  • Разработване, публикуване и превод на националните езици на страните – партньори на Сравнителен доклад, базиран на данните и резултатите посочени в националните доклади за аспектите на въздействие на информирането и консултирането върху индустриалните отношения, основани на резултатите от националните изследвания и обмена на опит и добри практики между партньорите по време на националните работни срещи и международните кръгли маси;
  • Организиране и провеждане на заключителна международна конференция с цел да бъдат представени резултатите от изследванията, споделени знания и примери на добри практики и да се насърчи използването на резултатите от проекта в контекста на други национални и регионални аспекти на индустриалните отношения и социалния диалог;
  • Поддържане и усъвършенстване на вече създадената чрез предишните проекти - ИНФОМИЯ І и ІІ) информационна мрежа за по-нататъшен обмен на опит между страните–партньори, други страни и ключови участници в информирането, консултирането и представителството на работниците и работодателите.