Подобрен социален диалог по безопасност и здраве чрез сътрудничество между България и Норвегия

  • bridj 157
  • bridj 157

На 30.03.2011 г. стартира успешно Заключителната международна конференция „Подобрен социален диалог по безопасност и здраве чрез сътрудничество между България и Норвегия”  в хотел „Дедеман Принцес София”, 30-31 март 2011 г.

Конференцията бе открита от г-н Пламен Димитров - Президент на КНСБ, който приветства г-н Стойнев председател на Комисията по труда и социалната политика към Народното събрание, представителите от  Министерството на труда и социалната политика, г-жа Михайлова - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, г-н Видар Бьорнстед  и г-н Ханс Йовен Нилсен, представители от Конфедерацията на норвежките синдикати LO, г- жа Лине Елдринг и г-н Юре Од Бьорн - FAFO Институт за трудови и социални изследвания, както и представителите на работодателите, на работниците и служителите, на медиите и на партньорите.
Бяха представени резултатите от контролната дейност на ИА ГИТ в областта на ЗБУТ и ефекта на проекта „Безопасни, здравословни и екологични условия на труд”, като бе изтъкнат факта, че контролните органи на Инспекцията по труда извършват дейността си в постоянно сътрудничество с други контролни органи, с представителните работодателски и синдикални организации, с членовете на Комитетите по условия на труд. Г-жа Добрева, Директор Дирекция от ИА „ГИТ” подчерта, че през изминалата 2010 г. са се осъществили 4421 съвместни проверки с други администрации, с представители на синдикати и с участието на членове на КУТ/ГУТ (19% от общия брой на извършените проверки), в т.ч.:
• с участието на представители на други контролни органи – 3250 бр.;
• с представители на синдикати – 221 бр.;
• с членове на КУТ/ГУТ – 950 бр.
Чрез съвместните проверки  се е постигнала по-голяма ангажираност на другите контролни органи към проблемите на работещите и се е повишила ефективността от инспектирането.
През 2010 г. са били проверени общо 28 395 предприятия на територията на цялата страна и се е установило, че в 17 436 от тях са учредени комитети и групи по условия на труд, което представлява 61.4%. В сравнение с 2009 г. с 13% е увеличен относителния дял на предприятията с учредени КУТ/ГУТ.
Резултатите от проверките през 2010 г. в 6 –те пилотни бранша показват, че има значително увеличаване на относителния дял на предприятията с учредени КУТ (за бранш „Транспорт” – от 35% през 2009 г. на 62% през 2010 г.; за бранш „Здравеопазване” – от 45% на 72%, за бранш „Строителство” – от 68.8% на 77.8%).
Г-жа Добрева изтъкна също така наличието на значителното подобряване на резултатите по спазване на законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд спрямо 2009 година, в т.ч.:
• увеличаване на относителния дял на предприятията с изпълнени основни изисквания по здравословни и безопасни условия на труд (за бранш „Транспорт” – от 53% през 2009 г. на 80% през 2010 г.; за бранш „Строителство” – от 74% на 85%, за бранш „Здравеопазване” – от 80% на 85%);
• увеличаване на относителния дял на предприятията с изготвена оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите (за бранш „Транспорт” – от 74% през 2009 г. на 94% през 2010 г.; за бранш „Строителство” – от 91% на 97%, за бранш „Корабоплаване” – от 83% на 90%, за бранш „Металургия” – от 96% на 99%);
• увеличаване на относителния дял на предприятията с програми за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите (за бранш „Транспорт” – от 72% през 2009 г. на 92% през 2010 г.; за бранш „Строителство” – от 87.6% на 95.3%, за бранш „Корабоплаване” – от 83% на 90%, за бранш „Металургия” – от 96% на 98%, за „Здравеопазване” – от 88% на 92%);
• подобряване обслужването на работещите от Служба по трудова медицина, в т.ч. нарастване на относителния дял на предприятията със сключени договори със СТМ (за бранш „Транспорт” – от 70% през 2009 г. на 95% през 2010 г.; за бранш „Строителство” – от 92% на 98%, за бранш „Корабоплаване” – от 83% на 95%, за бранш „Металургия” – от 96% на 99%, за бранш „Енергетика” – от 97% на 99%, за „Здравеопазване” – от 95% на 96%);
• увеличаване на относителния дял на предприятията с орган за безопасност и здраве при работа (за бранш „Транспорт” – от 73% през 2009 г. на 96% през 2010 г.; за бранш „Строителство” – от 92% на 98%, за бранш „Корабоплаване” – от 83% на 90%, за бранш „Енергетика” – от 97% на 99%, за „Здравеопазване” – от 96% на 98%).
От посочените данни е видно, че най-добри резултати по спазване на трудовото законодателство в областта на здравословните и безопасни условия на труд са постигнати в браншовете „Транспорт”, „Строителство” и „Здравеопазване”.
Политиката на Инспекцията по труда е трайно насочена към популяризиране изискванията на нормативната база по отношение здравословните и безопасни условия на труд.
н.с. Надежда Даскалова, д. ик. от ИССИ на КНСБ представи подобрения социален диалог по безопасност и здраве чрез сътрудничество между Норвегия и България, като акцентира основно своята презентация върху устойчивото сътрудничество за социален диалог по БЗР: удовлетворяване на потребностите и преодоляване на недостатъците.
Тя подчерта, че ефективното подобряване на безопасността и здравето при работа (БЗР) изисква активно, конструктивно и устойчиво участие на работодателите и работниците и техните организации. Законодателството дава ясна система от регулации, а допълнителните условия са предмет на договаряне между социалните партньори, а имено трипартитния социален диалог  (Национален съвет по условия на труд, ФУТ), секторния  социален диалог (отраслови/ браншови съвети по УТ), регионалното сътрудничество (регионални съвети по УТ), сътрудничество в предприятието, колективно трудово договаряне и колективни трудови договори, както и  aктивно включване и участие на КУТ/ГУТ. Г-жа Даскалова изтъкна като ефект от дейността на КУТ намаляването на трудовите злополуки/отсъствията по болест – от 37,2% (здравеопазване) дo 83,3% (енергетика), подобряването на  условията на труд – от 50,5% (здравеопазване) дo 75% (енергетика), навременното решаване  проблемите  по БЗР – от 46,2% (морски транспорт) дo 72,4% (строителство), повишеното знание и информираност на работниците по БЗР – от 58,6% (строителство), до  70,80% (енергетика), намаляването на конфликтите по БЗР – от 36,2% (строителство) дo 55,10% (здравеопазване), по-доброто спазване на трудовите права на работниците – от 24,1 %% (строителство) дo  58,30% (енергетика), по-доброто съобразяване на политиката на работодателя със законодателството – от 30,80% (морски транспорт) до 44,8% (строителство), както и най-високия комплексен ефект от дейността на КУТ – посочен от респондентите в строителство, енергетика и морски транспорт. От друга страна, тя посочи като основни фактори, затрудняващи дейността на КУТ липсата на достатъчно време и на достатъчно ресурси, както и подценяването на дейността на КУТ от работниците.
Г-жа Даскалова изложи последователно и факторите, които могат да допринесат за подобряване дейността на КУТ, а имено осигуряването на повече обучение на членовете на КУТ, преодоляването на формалния характер на дейността на КУТ (потребността от “меки” знания е също толкова важна, колкото и знанията по БЗР), по-пълното въвеждане в действие и спазване на законодателството, създаването на по-добри условия за работа на КУТ, използването  на добрите национални и европейски практики, повишаване информираността и активността на работниците, както и по-голямата възможност за изразяване на интересите на работниците. Други фактори допринасящи за дейността на КУТ са разработването на цялостна програма за подобряване на условията на труд с ясни отговорности на всички заинтересовани, разработване на конкретни мерки за превенция на риска, по- големи възможности за влияние върху вземането на решения, по-тясна връзка и помощ от страна на ГИТ, както и по-силна подкрепа от синдикатите на различни равнища при решаване на възникващи проблеми.
Г-жа Лине Елдринг от FAFO Институт за трудови и социални изследвания, Норвегия представи изследователското сътрудничество, безопасност и здраве и социален диалог: възвишени фрази или инструменти за развитие, като очерта норвежкият опит на сътрудничество между изследователи и практици в областта на безопасността и здравето при работа /БЗР/. Тя обоснова норвежкият опит на сътрудничество между изследователи и практици като резултат на дълготрайна традиция на сътрудничество между предприятия, синдикати, държавни институции и изследователи за подобряване на безопасността и здравето при работа, както и наличието на методите, които варират от приложни изследвания до задълбочен преглед на използваните химикали на работното място. Начинът на организация на сътрудничеството между изследователите по БЗР се състои в съвместни предложения за проекти до институциите, финансиращи изследвания, създаване на виртуални центрове между изследователските институти, които нямат общ офис и организиране на съвместни тематични конференции и семинари. Като основни стъпки по пътя  към по-системни усилия по БЗР в Норвегия, тя очерта широка рамка по БЗР първоначално разработена в секторите с най-висок риск: започвайки от петролната индустрия, а след това и в петролно-химическата индустрия и критериите за по-широкото разпространение на рамката за БЗР: равнището на риск и необходимостта  от задълбочен анализ на риска. Основният инструмент са Наредбите за вътрешен контрол, които вписват БЗР в цялостната организация на труд.
Г-жа Лине Елдринг изтъкна, че разпространението на практиките по БЗР в Норвегия в част от секторите на частните услуги е било по-бавно, законодателството и регулациите по БЗР са почти еднакви във всички сектори на пазара на труда и общите правила, свързани с оценката на риска и системите за документация, могат да породят закостенялост, макар че има възможност за адаптиране на местно ниво (отразяващо вариациите в равнището на риск и природата на риска в различните икономически сектори или браншове).
Основните изводи и въпроси при сравняването на България, Румъния и Норвегия, които тя направи са насочени към комуникацията и сътрудничеството между представителите на работниците по БЗР в КУТ и синдикатите. В Румъния специфичното е взаимодействието между синдикалните председатели и КУТ, в България колективните договори могат да играят по-голяма роля за подобряване на обучението по БЗР, в Норвегия повечето предприятия имат представители по БЗР, които представляват работниците. Синдикалните председатели, които също са избрани от работниците, членуващи в синдикати, също са включени в дейността, свързана с БЗР.
По отношение на надхвърлянето на споразуменията по обучението за подобряване на БЗР в Норвегия минималната продължителност на обучението по БЗР за работниците би могла да се надхвърли, така че да се прилага също и за мениджърите, в България програмите за обучение по БЗР би било добре да бъдат разработвани съвместно от работниците и работодателите и съгласуваността между тези общи програми за обучение и функционирането на на КУТ/ГУТ трябва  да бъде осигурена чрез такъв инструмент, като Анализ на Потребностите от Обучение (АПО). В Норвегия АПО не се използва по системен начин в обучението по БЗР: възможност за подобряване, за да се преодолее критиката, че сегашният подход е от рода “еднотипен, подходящ за всички сектори/браншове”.
В Румъния стои въпросът би ли трябвало  обучението да се организира  съвместно за работодателите, синдикатите и инспекцията по труда, с цел да се подобри разбирането за БЗР между основните играчи?
Според г-жа Лине Елдринг предизвикателството в България от нейна гледна точка е, да се изградят мрежи между шестте бранша чрез средствата на обучението по БЗР, да се организира специфично обучение след оценката на риска и в съответствие с промените в технологията/ организацията на труда и
да се вземат предвид промените в пазара на труда: различни режими на работно време, наети чрез агенции за временна заетост, надомни работници и работещи от разстояние .
Възможните задачи, които могат да си поставят изследователските организации в проекти за ефективна работа в мрежа за подобряване на социалния диалог по БЗР са изясняване на различните пътеки (националните траектории) за работа по БЗР с цел намаляване на риска от неуспех при въвеждането на нови подходи в обучението, провеждане на непрекъсната оценка на проектите по обучение на представителите по БЗР (т.е., вместо да се наемат консултанти за оценка на управлението на проекта, да се използват изследователи, които могат да имат по-тематично насочен принос) и провеждане на изследователски проект паралелно с основния проект, така както направихме ние с проекта в България, Норвегия и Румъния, който вече приключва.
Г-н Кирил Желязков от Българска стопанска камера направи оценка на мениджмънта за ролята на КУТ при осъществяване на политиката по БЗР, като акцентира върху приложението на “Принципа на разумната достатъчност” в практическа подкрепа на КУТ и ГУТ.
Той наблегна на актуалността на партньорството между работодателските и синдикалните организации изтъквайки устойчивото прилагане на Закона за ЗБУТ, укрепването на партньорството между социално-икономическите партньори и необходимостта от непрекъсната практическа и методическа помощ на работодателите, на КУТ и ГУТ в предприятията по прилагане на ЗЗБУТ. Представи същността на принципа на разумната достатъчност /ALARA/, /as low as reasonably achievable/ - толкова ниско, колкото е разумно достижимо.
Г-н Желязков характеризира същността на ALARA като експертна система за анализ и оценка на безопасността и здравето при работа на фирмено равнище, оптимизиране на разходите за безопасност и здраве при работа на фирмено равнище и използван в практиката на страните от ЕС. Той представи принципа на разумната достатъчност /ALARA/  и като насоки за практическо прилагане в КУТ, ГУТ и работодателите при планиране на БЗР обхващащи допълнителна информация за планиране чрез използване на превантивния подход, подпомагане вземането на решения за планиране на необходимите за подобренията финансови разходи, допълнителна информация за вземане на решения при изготвяне на Програмата за БЗР и като допълнителна информация за вземане на решения при разработване на годишни и оперативни планове на фирмено равнище. От друга страна го разгледа и като обща процедура включваща анализ и оценка на наличната документация по изпълнение на ЗЗБУТ в предприятието, експертна оценка и оптимизиране на факторите и свързаните с тях опасности с използване метода на Stranks и експертна оценка и оптимизиране програмата и плановете за действие по осигуряване на ЗБУТ- по BS 8800.
В заключение Г-н Желязков направи следните основни изводи - възможност за допълнителен анализ в КУТ и ГУТ на комплекси от планирани и реализирани мерки и необходимите финансови средства, постигане на оптимално необходимото ниво на безопасност, съобразено със социално-икономически фактори и изискванията на законодателството, оптимизиране на разходите за ЗБУТ при изготвяне на програмите и плановете – особено важно при криза. Същевременно подчерта необходимостта от допълнително обучение на експерти, запознати със спецификата на предприятието, при оценката и анализа на риска, както и факта, че практическото приложение на методиката може да изисква допълнителни консултации от експерти и че методиката е приложима за нуждите на КУТ и ГУТ от различни индустриални отрасли и сектори.
Като възможен подход за устойчивост на извършеното той посочи създаденият експертен и екипен капацитет на БСК, който е готов за консултации по браншове и региони, включително за реализиране на допълващо практическо обучение, подготовка за разпространение на допълнителни практически материали при определени условия.