Международна конференция по проект „Усъвършенстване процесите на информиране и консултиране на работното място с цел по-добро работническо представителство в Европа” – INFORMIA

Президентът на КНСБ Пламен Димитров откри международна конференция по проект „Усъвършенстване процесите на информиране и консултиране на работното място с цел по-добро работническо представителство в Европа” – INFORMIA, финансиран по бюджетна линия на Европейската комисия 04.03.03.03., Главна дирекция „Заетост, социални въпроси и равни възможности”. Той изтъкна значението на функционирането на системите по информиране и консултиране на работното място в страните-членки на ЕС в контекста на Стратегия Европа 2020 и Новият Лисабонски договор, както и перспективите пред труда в Европа и пожела ползотворна работа на участниците в дебатите.

Научният ръководител на този проект Екатерина Рибарова – научен секретар в Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ в своето слово изтъкна, че индустриалната демокрация, представителството на работниците и служителите (в смисъл на представителство на всички работещи в компанията/предприятието) и участие в управлението във всичките му аспекти, стават предмет на международни и европейски документи като част от трудовите и синдикални права на работниците и служителите. Редица организации, особено Международната организация на труда (МОТ), имат свои специални документи относно правата на представителите на наемните работници, в т.ч. представители  чрез синдикатите и представители на всички заети, като в някои от тях се третира и правото на информация и консултация.

В страните, чиито представители са партньори по проекта „Информия”, съществуват различни тенденции. Три от тях са така наречените стари държави членки на ЕС, като две от тях (Франция и Италия) са основатели на Европейската общност, а третата (Ирландия) е член на ЕС от 1973 година.  Другите две са бивши комунистически страни. България е вече член на ЕС – от 2007 година. Хърватска, която е бивша Югославска република и получи независимостта си през 1991-92 г., в момента е кандидат-член на ЕС, като предприсъединителните процеси са в напреднал стадий. Традициите, индустриалните отношения и обстановката за работническо представителство се различават поради различната история на петте страни след Втората световна война.

Понастоящем основните измерения на индустриалните отношения в страните партньори са следните:

Синдикалната гъстота в Италия, Ирландия, България и Хърватска е средна, а във Франция – сравнително ниска. Няма много разлики в модела и структурата на синдикалното движение. В повечето страни има основно отраслови съюзи, като в Ирландия има занаятчийски, професионални и генерални профсъюзи. Обаче, само в Ирландия има само една национална конфедерация (ITCH), докато във всички други има по повече от един национално представителен профсъюз: в България са два, в Италия – три, в Хърватска и Франция – пет. В Италия трите основни конфедерации обикновено действат съвместно.

Особеността при Ирландския конгрес на профсъюзите (ICTU) е, че той представлява профсъюзите от двете части на острова и затова действа под две различни юрисдикции и две отделни политически и икономически цялости. Необичайно е и това, че членове на ICTU са чуждестранни профсъюзи (от Великобритания), и действа както в Република Ирландия, така и в Северна Ирландия.

В някои от страните, като например България и Италия, членството в работодателските асоциации е на средно равнище. В сравнение с другите страни, в България има твърде голяма фрагментация на работодателските организации, като разликата между тях отчасти се базира на практически различия (като например размера на предприятията/компаниите), но като общо - на разликите в схващанията и твърде силните лидерски позиции. Въпреки това, обикновено има двойно, или тройно членство на отделни предприятия в няколко отраслови асоциации или/и в няколко национални работодателски асоциации, или двойно/тройно членство на отраслови работодателски асоциации в повече от една национална работодателска асоциация.

Обхвата на колективните договори е сравнително голям във Франция (80-90%). В Италия също има високо ниво на покритие по отрасли – 80% и средно по предприятия - 30-40%. В България равнището на покритие е средно – 30-35%.

{gallery count=6  height=90 width=90 counter=0 links=0 alignment=center navigation=both orientation=horizontal}informia{/gallery}

Законовата рамка на трудовите и индустриални отношения варира от волунтаризъм (в Италия и Ирландия) до преобладаващи по-специфични законови провизии и процедури (във Франция, България и Хърватска). В моделите на индустриални отношения и колективно договаряне също има различия.  В Италия, Хърватска и България нивата на индустриални отношения и колективно договаряне са обикновено по отрасли и предприятия (като за България можем да добавим и общинско ниво за бюджетни организации, а за Италия - групово договаряне за малки и средни предприятия). В Ирландия има национално рамково споразумение, подписано от синдикати и работодателски асоциации, а също и от правителството и селскостопански организации. От там нататък колективното договаряне е основно на ниво предприятие (с изключение на някои отрасли като строителство и някои браншове от обществените услуги).

Във Франция, Италия и Хърватска системите за информиране и консултиране съществуват още преди влизането в сила на Директива 2002/14/ЕО. Тъй като през 1996 г. в Хърватска се въвежда модел много подобен на германските и австрийските модели, работническите представители (обикновено включени в работническите съвети) също имат по-широки права, включително и някои права за участие. След прилагането на Директивата с някои промени в законодателството се разширяват правата за информиране, консултиране и съвместни решения, както и изборните процедури. В Италия от 1993 г. съществува система базирана на национални тристранни споразумения, но след прилагането на Директива 2002/14/ЕО, правата за информиране и консултиране също стават част от законодателството, като са предвидени и повече детайли по отношение на обхвата на процесите по информиране и консултиране. В Ирландия и България законодателството е приложено след като рамковата Директива за информиране и консултиране се приема от Съвета и Европейския Парламент. Промените в двете страни са направени през 2006 г.

В петте страни исторически са се установили и развили пет различни модела на информиране, консултиране и участие. Във Франция има няколко канала – профсъюзни секции, работнически съвети, председателствани от представители на работодателите, делегати на персонала. Синдикатите също могат да назначат синдикални делегати в предприятията с 50 и повече наети, които представляват интересите както на синдикалните членове, така и на всички работници и служители. Обаче, това право е валидно само за синдикатите, които имат организация в съответното предприятие, което включва независимост, в това число и финансова, както и най-малко 10% от всички места в различните органи на работническо представителство, избрани на ниво предприятие. Работническите делегати се избират в предприятия с най-малко 11 наети.

В Италия повечето функции са съсредоточени в Единни работнически съвети, създадени основно от синдикални представители. Функциите им включват информиране и консултиране, преговори за колективно договаряне на ниво предприятие и представляване интересите на синдикалните членове и на всички работници и служители.  В някои предприятия съществуват също така съвместни комисии (създадени от представители на управата и работниците), но тяхната основна роля е техническа подкрепа на процеса на колективно договаряне.

В Хърватска има синдикални секции и работнически съвети, общи събрания на работниците и служителите, а в някои случаи - събрания на работниците и служителите от различните департаменти, звена, филиали и пр. Ако инициативата за работнически съвет на ниво предприятие не може да бъде приложена според законовите изисквания, функциите на работническите съвети могат да се извършват чрез синдикалните представители, ако има такива в предприятието.

В България синдикатите са основните представители в повечето случаи, макар че в някои предприятия с 50 и повече наети (основно в частния и бизнес сектор), след транспонирането на европейските директиви през 2006 г. има и представители избрани за целите на информирането и консултирането. В повечето от предприятията могат да бъдат въведени общи събрания на работниците и служителите, или събрания на делегатите. Също така могат да бъдат избрани представители на всички наемни работници (като делегати на персонала), но те са важни главно в случаите, в които няма синдикални организации. В големите предприятия съществуват същите съвместни комисии, както в Италия.

В Ирландия синдикатите също са основните представители, а работническите съвети са били създадени след влизането в сила на Директива 2002/14/ЕО в предприятията с 50 и повече наети. Обаче, процесът може да започне ако най-малко 10% от работниците и служителите поискат стартиране на процедура за избор на работнически съвети. След това е необходимо да се създаде специален орган за преговори и да се осигури възможност за преговори с работодателя във връзка с конструирането и функциите на работническите съвети. Изглежда, че процедурата прилича на преговорните процедури за създаване на Европейски работнически съвети.

Европейските работнически съвети, обхватът е по-голям в по-старите страни членки на ЕС, отколкото в България. За Хърватска законодателството все още не е влязло в сила, но в някои поделения на многонационални компании са избрани такива представители. Координацията на функциите между националните и международни представители е все още слаба за страните като България, тъй като в някои случаи има избрани представители в ЕРС, но няма представителство в поделението на МНК (особено там, където няма синдикати). Друг проблем възниква в случаите, когато основно синдикати представляват интересите на работниците/служителите в съответното поделение на МНК, но избраният представител, макар и посочен от тях, не е синдикален член, или пък е подкрепен от работодателя.

и) В повечето страни позицията на синдикатите по отношение на новите правила за информиране и консултиране варират от умерен скептицизъм до умерен оптимизъм. Синдикатите от страните с по-дълго съществуване на тези системи не са доволни от практическите резултати след въвеждането на новите директиви. Синдикатите от страни, за които системите са сравнително нови, предпочитат да придобият тази нова функция и да я разпрострат над колкото може повече предприятия/организации, макар че националната рамка изисква избор на отделни структури.

В същото време синдикалистите признават значението на новото законодателство за защита правата на работниците. Работодателите участвали в изследването (в България и Хърватска) обикновено подкрепят новите системи, но все още не могат да подчертаят значението им за резултатите в предприятието.

й) Тъй като за повечето от страните са желателни промени в законодателството, изглежда е или твърде рано за такива дебати, или има специфични въпроси за всяка отделна страна, които могат да се обсъдят на национално ниво. Като общо, в някои страни би трябвало да се направи по-добро разграничение между правата, отговорностите и функциите на представителите по информиране и консултиране или работническите съвети от една страна, и  тези на синдикатите от друга. Също така би трябвало да се предвидят много повече механизми за включване на синдикатите в процеса по информиране и консултиране. В няколко страни е необходимо да се въведат по-добри условия за малките и микро предприятия, както и за предприятията, в които няма синдикати. За някои страни би могло също така да се обсъдят и евентуално да се въведат механизми за въздействие на работниците и служителите върху процеса на вземане на решения.

к) Като се имат предвид повечето от споменатите изводи, могат да се подложат на обсъждане идеи за ревизия на някои директиви, особено на Директива 2002/14/ЕО. Най-важният пункт е изясняването на функциите на представителите по информиране и консултиране сравнени със синдикалните функции и с функциите на другите избрани представители на работното място. Могат да се предвидят също така широк обхват от теми по информиране и консултиране. Представителството на малки и микро предприятия, както и спецификата на обществения /бюджетен сектор също биха могли да провокират вниманието на законодателите.

Заб: Основният източник за този доклад са петте национални доклада, изготвени за целите на проекта. За изясняване на някои въпроси по системите на националните индустриални отношения е използвана базата данни на ЕКП (www.worker-partcipation.eu). Всички други източници са споменати в библиографските данни.