Предложения на КНСБ във връзка с проблемите в българската енергетика

1. Водещи принципи при вземането на решения за цените на електроенергията да бъдат – максимална прозрачност и контрол, реално участие на работодателски, синдикални и граждански организации;

2. Потребителят на електроенергия да заплаща цената, отразяваща разходите за нейното производство, пренос и разпределение. Това, за нас, е базовата /справедлива/ цена. В максимална степен да се ограничи прякото включване в цената на крайния потребител на добавки за

КНСБ настоява да се проведе широк обществен дебат за цените на електроенергията


Във връзка с масовите протести и недоволството, свързано с начините на формиране, отчитане и с нивото на цените на електро- и топлоенергията ръководството на КНСБ заявява, че поддържа оповестената си още през лятото на 2012 г. позиция и категорично отхвърля като непрозрачни, необосновани, лобистки и нецелесъобразни решенията на ДКЕВР от 28 и 29 юни за увеличение на наблюдаваните от Комисията цени на електро- и топлоенергията. Многократно и публично поисканите от синдиката обосновки, декомпозиране и аргументация на елементите, предопределящи тези цени, както и въвеждането на ефикасен контрол върху функционирането на Комисията не получиха нужното внимание.

Пакет от мерки за компенсация доходите на работещите

На 8 юни, на заседание на Изпълнителния комитет на КНСБ, бе обсъден предложения от двата синдиката цялостен пакет от мерки за компенсация доходите на работещите и изразените до този момент позиции на представители на държавата и работодателските организации, в т.ч. представените разчети от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.

След повече от 5-месечни обсъждания на тристранно равнище и поредица аргументирани позиции и целенасочени експертни разработки от страна на КНСБ и КТ „Подкрепа” за необходимостта от ръст на МРЗ, ИК на  КНСБ приветства намерението на министър-председателя Бойко Борисов за повишение на минималната работна заплата на 270 лв., което бе заявено публично. Предстои в най-кратък срок на масата на тристранния диалог да се обсъди увеличението на МРЗ, както и да се преговаря за ръст на пенсиите и плащанията в системата на социалното подпомагане.

Позиция на Координационния Съвет на КНСБ относно необходимостта от нов тип политика, основана на възстановяване чрез растеж и заетост и устойчиво развитие в дългосрочен план

Анализът на изпълнението на антикризисния пакет от март 2010 г. показва, че не бе постигнат очаквания от нас резултат. Очевидна е необходимостта от широкомащабни и радикални действия, залагащи на връзката между икономически растеж, трудов пазар, доходи на населението и системи за социална сигурност.
С подкрепата на Международното бюро по труда за прилагане на Глобалния пакт за заетост, приет от страните-членки на МОТ, бяха проведени тристранни консултации по време на мисиите на МОТ през февруари и май 2010 г. в София. В рамките на техническата подкрепа експертен екип на КНСБ и КТ „Подкрепа” разработи съвместен синдикален анализ и предложения за „ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ЧРЕЗ РАСТЕЖ И ЗАЕТОСТ”. Целта на този документ бе формулирането на основни позиции и предложения към работодателите и правителството за преговори по нов тип антикризисна политика.

КНСБ настоява – поне 270 лв. да е минималната работна заплата

Минималната работна заплата /МРЗ/ трябва да се повиши поне на 270 лв., за да се доближи нетният размер на този доход до линията на бедност за страната – това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на пресконференция в КНСБ на 16. ноември 2010 г., на която бе представен анализ за равнището на трудовите възнаграждения и обективната информация и данни за линията на бедност у нас. Пламен Димитров подчерта, че в момента, след удръжките, размера на МРЗ е почти 190 лв., което е под определената за 2011 г. линия на бедност за страната - 211 лв. При МРЗ равна на 270 лв., след приспадането на данъци и осигуровки, работещите на минимална работна заплата (близо 120 хиляди в страната) ще разполагат с доход от 213 лв.

По-висока средна заплата, обаче по-малко заети през 2010 г.

Линията на бедност за 2011 г. не гарантира задоволяването на минимални жизнени потребности на населението заяви директорът на Института за социални и синдикални изследвания Любен Томев. Причината е, че не е спазена методиката за определяне на прага на бедност като е избран показател при изчислението, който не отчита правилно средното равнище на разходите за потребление на хранителни стоки на 20% най-нискодоходни групи от населението. Обективните статистически данни показват като методически най-правилен избора на тези показатели, при които линията на бедност трябва да се фиксира на 250 лв.

Линията на бедност за страната за 2011 г. - „замразена” на 211 лв.