Данъчно облагане на социалните разходи - Четвъртък, 3-15-2007

В първата година на членството на България в ЕС, КНСБ очакваше по-нататъшно развитие на стимулативни политики на ООН, МОТ и Европа за корпоративната социална отговорност. Девет години след старта на данъчната реформа социалните разходи се облагаха при източника с корпоративен данък ( в началото той бе 20 %, постепенно...

В първата година на членството на България в ЕС, КНСБ очакваше по-нататъшно развитие на стимулативни политики на ООН, МОТ и Европа за корпоративната социална отговорност. Девет години след старта на данъчната реформа социалните разходи се облагаха при източника с корпоративен данък ( в началото той бе 20 %, постепенно намалява до 10 %). През тези години синдикатите последователно настояваха за сваляне на данъчното облагане за бизнеса върху даваните социални разходи. Но от 1 януари при подкрепата на синдикатите за 10% корпоративен данък, тежестта на данъчното облагане върху социалните разходи се премести от работодателя върху работника и служителя. При много по-висок данъчен процентът - 22-24% за получателя, което сумарно ще доведе до 70 млн. лв. разчетен приход по държавния бюджет, удръжка е от джоба на работника.
Мащабът на проблема личи от следните факти:
•средно за страната около 4 % от разходите за труд се заделят за социални разходи; в някои сектори енергетика, газ и вода, транспорт те достигат около 12 % , в добивна промишленост близо 8 %;
•426 български компании с 44 000 заети предоставят месечно средно около 244 лв./човек, 415 компании със 74 000 работници предоставят по 120лв./човек и други 1136 компании със 130 000 заети - 63 лв./човек месечно.
И така е налице нова реалност, синдикатите договарят, работодателят дава като проява на корпоративна социална отговорност, държавата взема от джоба на работника от 22 до 24 %. Или, оповестеният данъчен рай в България е съпроводен с данъчна тесла за работниците и служителите.
За един енергетик в ТЕЦ 2 данъчното изземване е 660 лв. годишно, за един миньор в Марица Изток е над 600 лв., за железничаря годишната удръжка е 360 лв., за компанията Български пощи със социална програма 10 млн. лева годишно, данъчното изземване от хората е 24 %. В бюджетните организации (с лимит 3 % за социални разходи) служителят месечно получава 6-7 лв., от които за данък отива близо 1.5 лв.
Доброто решение за ваучерно хранене, изстрадано от синдикатите, подкрепено от работодателите и с волята на правителството по същество е лимитирано и вече реализирано за 100 хиляди души. Това поставя в дискриминационна среда останалите над 2 млн. работници.
И други основни социални придобивки са обективно ограничени, за да се предоставят само в натура.
Конфедерацията няма обяснение и аргументи срещу реакцията на структурите ни в енергетиката, жп транспорта, градския транспорт, ВиК, пощи относно данъчното изземване от социалните придобивки. Още повече значима част от тези сектори и субектите в тях неоправдано са подложени на влиянието на Наредбата за регулация на заплатите. Наредбата е архаично остаряла и ненужна. Преди месец за първи път синдикати и работодатели отхвърлиха единодушно предложения проект, за първи път зад тази позиция застават Министъра на труда и социалната политика, Министъра на икономиката и енергетиката, Министъра на транспорта. До сега Наредбата бе налагана по силата на споразумението с МВФ, МВФ си отиде, но остана Министерство на финансите като единствен катализатор и поддръжник на регулацията.
Регулацията засяга над 240 хиляди работници и служители в структурно определящи предприятия. Действието на Наредбата с години стопира увеличаването на заплатите и стимулира единствено нарастване на социалните придобивки, а сега се изземват почти ¼ от тях, директно от джоба на човека. Това е парадокс, нонсенс и създава предпоставка за неизпълнение на Пакта, подписан на национално равнище за прилагане на годишен индекс за нарастване на заплатите, за неглижиране и изместване ценностите на колективното трудово договаряне, както и за дискриминационно отношение, поради неравнопоставеност, към работниците в държавния и частния сектори. В такава ситуация са колективи с около 8 000 наети в енергетиката, 33 600 човека в железопътен транспорт и инфраструктура, 7 800 работници в Мини Марица Изток, 14 760 служители в Български пощи и др.
ИЗХОДЪТ Е:
1.Преустановяване практиката за регулиране на средствата за работна заплата в предприятия преимуществено държавна или общинска собственост, от 01.01.2007 г.;
2.Възстановяване на данъчното облагане върху социалните разходи само с корпоративен данък, при източника.