Становище относно Решение на МС за одобряване на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2014 г. - 2016 г.

Служебният кабинет прие Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2014-2016 г., въз основа на която се разработва бюджета на страната за 2014 г.

Въз основа на направения анализ на прогнозата, КНСБ счита, че:

 1. Прогнозата на служебното правителство е консервативна. Ревизират се очаквания за ръст на БВП през 2013г. от 1.9% на 1% от БВП, както и за намалени приходи с около 400 млн. лв. (ДДС - 70 млн. лв., акцизи - 150 млн. лв. и външни помощи-180 млн. лв.). За да се запази бюджетния дефицит от 1.1 млрд.лв. или 1.3 % от БВП, със същата сума са намалени и капиталовите разходи. За сравнение, вижданията на ЕК за 2013 г. са за ръст от 1.4 %, а тези на МВФ за ръст от 1.2 %.

Доскоро бяхме уверявани, че за финансиране на предложеният от нас широк пакет от спешни мерки в социалната област не могат да се съкратят други бюджетни разходи с повече от 40 млн.лв. Сега, обаче, се оказва че това може да се случи и то с над 400 млн.лв. Буквално за дни, правителството промени своята позиция, а предложените от КНСБ мерки бяха изключително важни.

2. Прогнозираният ръст на БВП през периода 2014-2016 г., който е съответно 1.8%, 2.9% и 3.4%, е крайно недостатъчен за да се реализират националните цели в областта на заетостта и догонваща политика по доходите. За да може да се постигне ниво на заетост от 76% през 2020 г. съгласно Стратегия 2020, още от тази година е необходимо ръста на БВП да е 4.2% годишно.

3. Отново се залага на политиката за бюджетен дефицит, значително по-нисък от горната законова двупроцентова граница – от 1.3% от БВП за 2013г. и 2014г. до 0.8% от БВП за 2016г. Въпреки, че стремежа към прекомерно бързо снижаване на дефицита се призна за една от основните грешки на предходното правителство, пак преизпълнението на фискалните цели ще пречи на отделяне на повече средства за възстановяване от кризата.

КНСБ настоява размера на дефицита да се доближава плътно до законовата горна граница.

4. Отново се залага на снижение на дела на БВП, който се разпределя през бюджета. Законовото изискване е през бюджета да се разпределят под 40 на сто от БВП. Правителството обаче залага намаление от 38% / в т.ч. и вноската за ЕС/ за 2014г. до 36.1% от БВП за 2016 г. При такъв подход отново, както и в предходните години няма да може да използваме допълнителни бюджетни ресурси за растеж.

КНСБ категорично счита, че особено в периода на възстановяване от кризата, през бюджета трябва да се разпределят не по-малко от 40 на сто от БВП.

5. В намеренията за данъчна политика няма никаква промяна. Въобще не се коментират данъци, които биха могли да доведат до допълнителни данъчни приходи, в т.ч.: данъка върху финансовите транзакции; отмяната на плоския данък и въвеждане на прогресивно подоходно облагане с необлагаем минимум; увелечаване на данъка върху дивидента; въвеждането на данък „богатство“ и др.

6. Макар, че е предвидено нарастване на преките чуждестранни инвестиции и за трите години на прогнозата, техният размер остава все още на ниско равнище /2014 г. -1734 млн. евро, 2015 г.- 1908 млн. евро и 2016 г.- 2098 млн. евро/. Очевидна е необходимостта от рязкото засилване дейността на Българската агенция за инвестиции, в т.ч. и дефиниране и рекламиране на най-подходящите области за инвестиране. Внимание заслужават ИКТ, електрониката и електротехниката, металургията и машиностроенето, добивната промишленост, химическата промишленост, селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, фармацевтиката и туризма.

7. Другият стимулатор на растежа - капиталовите разходи, се увеличават през следващата година едва с 118 млн. лв. и то спрямо ревизираните с над 400 млн.лв. капиталови разходи за 2013г. Ниските капиталови разходи означават ниски инвестиции и нисък растеж.

8. За пореден път държавният бюджет е встрани по отношение предприемането на мерки и средства за стимулиране на икономиката. Дори не се и загатва за програма за реиндустриализация на страната. Няма нищо и по повод на борбата срещу сивата икономика.

9. Като основен стимулатор на растежа е посочено вътрешното потребление.
- В публичния сектор, обаче, е предвидено за 2014 г. да се запазят средствата за заплати от 2013 г. За 2015 г. средствата за заплати се запазват като процент от БВП, което означава индексиране с около 7 на сто, а за 2016 г. има отново замразяване на средствата за заплати на нивото от 2015 г.
- Пенсиите ще нарастват с размера на инфлацията от предходната година.
- Минималната работна заплата ще расте с по 20 лв. годишно през 2014 г. и 2015 г., а за 2016 г. отново ще е непроменена.
- През целия период остават непроменени размерите на помощи и обезщетения.

Очевидно, прогнозните данни не подтвърждават тезата, че вътрешното потребление ще е основен фактор на растежа. Те рязко се разминават и с възгледите на КНСБ, изложени в Меморандума на организацията за социално-икономическото и обществено-политическото развитие на България (2013-2017 г.). Едни от заложите в него цели към 2017 г. са:
- минимум 25% реален ръст на средната работна заплата, което може да се постигне чрез годишно номинално нарастване на средната работна заплата с около 10%.
- достигане нивото на минималната работна заплата до съотношение от 50% спрямо средната за страната.

Пенсиите трябва да се осъвременяват по т.нар „швейцарско правило“.

За КНСБ, заложената подоходна политика е основна слабост на бюджетните политики. И тази тригодишна прогноза е пълно копие на предишните прогнози. Отново се замразяват заплати, пенсии, обезщетения и помощи. Не само че няма расте потреблението, но и ще продължава да се шири бедността и отчаянието на хората.

10. Липсват каквито и да е мерки за справяне с проблемите на пазара на труда. Очакваното ниво на безработица за т.г. е 13%, за следващата година – 12.8%, като за 2016 г. ще достигне до 11.9%. Прогнозирания ръст на БВП ще доведе до бавно намаляване на безработицата.

КНСБ категорично смята, че освен на средствата от ЕС, много повече трябва да се разчита на радикален ръст на бюджетните средства за финансиране на активни мерки на пазара на труда.

11. Отново недостатъчни са мерките в областта на ключови сектори, като образование и здравеопазване.
- Няма нито дума за мерки за решаване проблемите на над 1 милион граждани с нарушени здравноосигурителни права. Оттам и предвиденото повишаване на постъпленията от здравно осигурителни вноски е крайно недостатъчно.
- Не приемаме тригодишното замразяване на единния разходен стандарт в предучилищното и училищно образование.

12. От приложените към прогнозата „Тавани на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет” се вижда, че е преследван преобладаващо принципа за запазване нивото на разходи през 2014 г. на равнище 2013 г. Независимо от това, обаче, не става ясно защо няколко министерства са получили допълнителни средства: Министерство на финансите – 21853 хил. лв.; МВР – 31256 хил. лв.; Министерство на физическото възпитание и спорта – 23000 хил. лв. Разходният таван за МО се запазва спрямо 2013 г., но се предвижда да се увеличи с около 40000 хил. лв. за 2015 г. Възможно е при някои министерства да има структурни промени, но от материалите това не става ясно. Видно е, че продължава да се налага тенденция на ръст на издръжката на „силовия” сектор.

Ръстът на разходните тавани на Министерството на образованието, младежта и науката, както и на Министерството на здравеопазването оценяваме като крайно недостатъчен.

Изводи:

От разчетите за макропоказателите личи, че няма да има ефективни национални политики в основните области на социално – икономическото развитие. КНСБ не приема заложените ниски темпове на икономически растеж. Тези темпове ще доведат до задържане на доходите и бавно възстановяване на заетостта.

КНСБ настоява за:

  • минимум 25% реален ръст на средната работна заплата и достигане нивото на минималната работна заплата до съотношение от 50% спрямо средната за страната за периода до 2017 г., включително;
  • осъвременяване на пенсиите по т.нар. "швейцарско правило";
  • радикален ръст на бюджетните средства за провеждане на активни политики на пазара на труда;
  • плътно доближаване на бюджетния дефицит до законовата двупроцентова горна граница;
  • разпределяне на не по-малко от 40 % от БВП през държавния бюджет;
  • нова данъчна политика, предвиждаща данъци, които биха довели до допълнителни бюджетни приходи - данък върху финансовите транзакции, въвеждане на прогресивно подоходно облагане, увеличаване на данъка върху дивидента, въвеждане на данък "богатство";
  • дефиниране след обществено обсъждане и рекламиране на най-подходящите области за инвестиране в страната.

КНСБ не приема средносрочната прогноза на правителството, която е копие на предишните. Залага се на консерватизма, препазливостта и изпълнението на фискални цели. Считаме, че ако тази прогноза не се ревизира, може да очакваме широка вълна от синдикални и граждански протести.