СТСБ към КНСБ: Истанбулската конвенция цели да защити жените от насилие, затова, че са жени

  • istanbul-convention

 

Съюзът на транспортните синдикати в България твърдо застава зад схващането, че приемането на Истанбулската конвенция е необходима крачка за противодействие и за справяне с насилието срещу жените не само в европейски, но и в глобален мащаб и подкрепя напълно нейната ратификация от страна на България.

По същество Истанбулската конвенция е правен инструмент и компенсаторен механизъм, създаден с цел защита на единия от двата пола - жертва на непропорционална агресия - и решаване на съществуващ тежък социален проблем.

В последните дни станахме свидетели на опити да се манипулира общественото мнение чрез излагане на аргументи против ратификацията на Конвенцията с изместване на фокуса на диалога върху въпроси, които не са неин предмет, не са засегнати в нея, и не биха могли да бъдат споделени при анализа на разпоредбите на Конвенцията поотделно, а още по-малко в тяхната съвкупност.

Първото от тези възражения е, че Конвенцията въвеждала понятието „трети пол“, а именно определението за пол в чл. 3в от Конвенцията, като „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“. Дори да приемем очевидната неточност в изказа, която стана повод за свободно тълкуване на значението на това определение, от функционалното тълкуване на разпоредбата се налага изводът, че Конвенцията приема за възможни единствено и само двата съществуващи пола. В тази връзка подчертаваме, че при тълкуването на разпоредбите на нормативните актове, в това число и на международните договори, по които Република България е страна, следва да се има предвид целта на съответния нормативен акт или договор, и то в контекста на взаимовръзката между отделните му разпоредби. В настоящия случай целта на Конвенцията е да защити жените от насилие, извършвано над тях заради това, че са жени.

На второ място беше изложено твърдението, че Конвенцията задължавала България да включва в учебните си програми обучение за алтернативна сексуалност на индивида. Това задължение произтичало от разпоредбата на чл.12, т.1 от Конвенцията: „Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете“, както и от чл.14, ал.1 от Конвенцията „Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища“.

В тази връзка, искаме да обърнем внимание, че Конвенцията адресира проблеми, като професионалната ветрикална и хоризонтална сегрегации по пол, които водят до неравнопоставеност между двата пола и дават предпоставки за насилие както на работното място, така и у дома. Подчертаваме също, че насилието над жени може да приема най-различни форми, а стереотипните роли на мъжете и жените, визирани в Конвенцията - като например забраната жените да управляват автомобили, да гласуват, да работят, да излизат с открито лице и т. н. - са безспорни форми на социално обусловено насилие над жените, дълбоко подкопаващи ценностите, които в България така или иначе вече са изградени. В нито една част от текста няма и намек за подкопаване на онези традиционни ценности на обществата, които не са насочени към омаловажаване и унижаване на жените и лишаването им от права, с оглед на стереотипните възгледи за тяхната малоценност и незначителност.

Третият аргумент против ратификацията на Конвенцията, лансиран в обществото е, че задължението на страните по чл.60 от Конвенцията да предоставят бежански статут на жени, жертви на насилие, основано на пола, представлявало заплаха от прилив на бежанци с нестандартна сексуална ориентация от държавите с мюсюлмански общества към България. Тук желаем единствено да припомним, че в Република България е действащ Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Чл.8, ал.5, т.6 от ЗУБ постановява, че Република България признава за преследване по смисъла на този закон и действията, насочени срещу лица по причина на техния пол. Горното означава, че от ратификацията на Конвенцията не биха се променили по никакъв начин положението и правният статут на бежанците у нас.

За пълнота на изложението следва да подчетаем, че доколкото Конвенцията очертава правна рамка за въздействие върху определени социални фактори, предпоставящи насилие, основано на биологични различия между половете, считаме че нейната ратификация е ключова не само по отношение на справянето с насилието над жени у нас, но и за това България като държава да даде пример на онези държави, в които ставаме свидетели на неравностойно и нехуманно третиране на жените, и в които насилието над жените бива не само оправдавано, но и насърчавано.