КНСБ иска ратификация на две конвенции на МОТ и национална програма за дигитални компетенции за всички българи

  • site_1

КНСБ иска ратификация на две конвенции на МОТ в чест на 100-годишнината на организацията и национална програма за дигитални компетенции за всички българи. Това стана ясно на тържественото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество по повод годишнината на международната организация, което се проведе в Министерския съвет. На него присъстваха всички социални партньори, както и бившите председатели на НСТС, сред които вицепремиерите Дончо Конакчиев и Ивайло Калфин, министрите Иван Нейков, Христина Христова, Йордан Христосков, Минчо Коралски, Емилия Масларова.


Специален гост на форума беше Маурицио Буси, заместник регионален директор на Международното бюро по труда за Европа и Централна Азия. Той представи акцентите в доклад за бъдещето на труда, който ще бъде приет през юни на тържественото заседание за 100-годишнината на МОТ.
Учене през целия живот, повече инвестиции в устойчиви работни места, плавен преход към дигитална икономика и активен живот до и след пенсия, са основните приоритети за МОТ, които страните трябва да реализират в следващите години, заяви Буси. В този процес трябва да бъдат активни както правителствата, така и социалните партньори, обяви още представителят на МОТ.

Президентът на КНСБ заяви, че е обнадежден от представения проект на документ, тъй като в него се признава необходимостта от нов договор за социална справедливост. Пламен Димитров разви предложението си за създаването на национална програма за дигитални базови умения, в контекста на действията, които следва да предприеме България за бъдещето на пазара на труда предвид процеса на дигитализация. Той изтъкна, че България „свети в червено“ и страната ни е на последно място по дигитални умения в ЕС. "Ние смятаме, че е крайно време дигиталната трансформация да застане в нашия фокус на вниманието. Затова предлагаме конкретни действия: нова схема в Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", обясни Димитров и изтъкна, че тя би могла да бъде за "дигитална трансформация на пазара на труда" и Националната програма за базови дигитални умения.

По думите му в следващия програмен период от Европейския социален фонд се предвижда финансиране от около 2,6 млрд. лв. Пламен Димитров заяви, че средствата би трябвало приоритетно да се ориентират към дигитални умения, които да адресират всички предстоящи трансформации на пазара на труда.
Лидерът на КНСБ припомни искането на организацията за създаването на Национален алианс за бъдещето на труда, подобно на много държави, сред които Германия, Швеция, както и всички в Източна Европа. Той настоя и за приемането на още две конвенции на МОТ, свързани с колективното трудово договаряне и правото на държавните чиновници да договарят заплащането си.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ Васил Велев бе категоричен, че в България се създава незаслужено негативен образ на работодателите, а те всъщност са моторът на развитието на страната, а синдикатите незаслужено са определяни за спирачки в развитието. Велев бе категоричен, че тристранният диалог у нас има бъдеще при повишаване на взаимното доверие

Правителството на България, българските синдикати и работодатели ще си сътрудничат с Международната организация на труда по решаване на проблемите на бъдещето на труда. Това е един от изводите от изказванията на вицепремиера и председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ Марияна Николова и на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков.

Марияна Николова подчерта, че се очаква голяма част от класическите работни места да бъдат трансформирани. Трябва да се разработват целенасочени политики и предприемат реални мерки, за да се подобри и адаптира образователната система и да се осигури подходящо обучение за всички възрасти, допълни вицепремиерът. По думите на Николова най-важното при новите форми на труд, които се характеризират с интегриране на процесите на материалното производство и цифровите технологии, е да се прилага подход, концентриран към човека. В бъдеще в сътрудничеството с МОТ ще акцентираме върху тези решаващи за бъдещето на труда проблеми, отбеляза тя. Николова и министър Бисер Петков говориха за ролята на българското европредседателство по очертаване на проблемите на бъдещето на труда, необходимостта от придобиване на подходящи знания и умения, които да отговорят на потребностите от бъдещи работни места.

МОТ е основана през 1919 година, а България е член на организацията от 1920 година. Страната ни е в първата десетка на държавите членки по броя на ратифицираните и прилагани конвенции на МОТ. България е ратифицирала 101 конвенции на МОТ, от които 63 са действащи, между тях осемте фундаментални, три от четирите приоритетни и две технически. Да бъдеш в първата десетка при 187 държави членки е отлично постижение, заяви Бисер Петков.