КНСБ предлага промени в пет закона, за да пресече неплащането на заплати на работниците

  • accused-21



КНСБ предлага промени в пет закона, с които да се пресече практиката да не се изплащат заплати на работниците. Те са в Кодекса на труда, Търговския закон, Гражданския процесуален кодекс, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите, Закона за обществените поръчки.


Сред предлаганите промени са гарантиран размер на трудовото възнаграждение при обективни затруднения за работодателя. Проектът на нов текст в Кодекса на труда ще позволява на работодателя  при обективна невъзможност да изплати цялото  дължимо трудово възнаграждение на работника или служителя да може да изплати трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, за не повече от две месечни възнаграждения.

С друга промяна КНСБ иска да се даде право на работниците и служителите да искат откриване на производство по несъстоятелност по Търговския закон. Друга търсена промяна в него е заплатите на работниците, които не са изплатени, защото работодателят е фалирал, да отидат на първи ред вземания от масата на несъстоятелността на фирмата, а не както е в момента - на 4 място след вземания на банки и други привилигировани търговци.

Важно предложение на синдиката е да се предвиди изплащане на еднократни обезщетения за забавени заплати при временна финансова криза на работодателя  от Фонда за гарантирани вземания на работниците и служителите.
КНСБ продължава да настоява в Гражданско процесуалния кодекс, да бъде въведена отново възможността за принудително изпълнение срещу работодателите, по силата на която имаше възможност извънсъдебно да се издава изпълнителен лист по вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудови правоотношения, без да се чака да приключи съдебното дело за неизплатени заплати.

Радикална мярка за системата е и предложението в Закона за обществените поръчки да се уреди отстраняване и на подизпълнители, освен изпълнители, от обществени поръчки, ако имат забавени възнаграждения към работниците  за дълъг период от време.

Всички промени в законите, които предлага КНСБ – вижте в прикачения файл.

Както вече заявихме на няколко пъти, никой не знае каква е сумата на неизплатените заплати на работниците. По данни на ГИТ те варират от 30 до 90 млн. лв. годишно. Това обаче са само сумите, констатирани при проверки или инциденти като този в мина „Оброчище“. В същото време държавата от години не реагира на предложенията на най-голямата обществена организация – КНСБ за промяна на законодателството, което да пресече тази порочна практика.

През последните, поне 10 години, КНСБ алармира, че има проблем и че той е в законодателството, което комплексно следва да бъде анализирано, изменено и допълнено, за да се намалят до минимум субективните причини за неизплащане на възнагражденията.

През месец април м.г. КНСБ огласи резултатите от І-вия си Годишен доклад по правата в България и изнесе конкретни данни за задълженията и причините за съществуването им. Бе изпратено писмо до председателите на парламентарните групи в 43-тото Народно събрание и до вицепремиера и министър на труда и социалната политика,  в които се съдържаха конкретни предложения за изменения и допълнения в Кодекса на труда, Гражданския процесуален кодекс, Търговския закон и Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.

И до ден днешен по тези предложения няма отговор.

Нашият извод е, че в българското законодателство няма текстове, които да осигуряват ефективна защита и гаранция в случаите на неизплащане на  дължими  възнаграждения за добросъвестно  положен труд. Това противоречи не само на Конституцията, а и на здравата човешка  и уж социална логика в нашето предимно социално, но и пазарно общество.
КНСБ  възнамерява да депозира отново тези предложения  до новосформираното Правителство на Република България и до всяка една от парламентарнопредставителните групи в 44-тото Народно събрание.