Експертно становище за разместване на празнични и почивни дни

  • calendar


Във връзка със законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, изразяваме следното становище до Комисията по трудово законодателство към НСТС

По параграф 1 от ЗИДКТ  

Предложената нова ал. 3 на чл. 128б от Кодекса на труда създава възможност за изготвяне на документи, свързани с трудовото правоотношение в електронен вид, с което се изпълнява и една от мерките, определени с Решение № 411 от 19.05.2016 г. на МС за приемане на План за действие с мерки, адресиращи основните проблемни области, възпрепятстващи нарастването на инвестициите, утвърдени с Решение № 617 на МС от 12 август 2015 г.

Преди всичко, за нас е важно да се видят ефектите от тази промяна и по какъв начин документите, създадени в електронен вид, ще могат да бъдат удостоверявани с електронен подпис. Смятаме, че тази нова разпоредба трябва да има диспозитивен характер и да не вменява  на малките и средни предприятия, нито на работниците и служителите, задължението те да разполагат с електронен подпис.
Предложението цели да  доведе до намаляване на разходите за създаване, обработка и съхранение на документите от една страна, а от друга – ускорявяне на  процесите на обмен на документи в предприятието. Приемаме намерението да бъде осигурена защита на персоналната информация и създаване на правила за реализиране на тази възможност, чрез приемане на акт на Министерския съвет, който  ще определи вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронните документи от трудовото досие.

Държим, обаче, да се спазят новите изисквания на Закона за нормативните актове и да се приложи към законопроекта предварителна  оценка от въздействието на тази промяна – чл. 19 ЗНА. В противен случай се рискува предлаганата промяна  на чл. 128б, ал. 3 КТ да бъде за големите предприятия облекчение, свързано с документооборота, а за малките и средни предприятия – тежест. Във всички случаи с тази промяна не трябва да се въвежда отежнен регистрационен режим на документите за работника или служителя. Например, не следва да му се вменява задължение да подава документи, подписвани с електронен подпис или подавани по електронна поща, ако не са предвидени разпоредби, с които се гарантира защита на личните му данни и на свободноизразената му воля за подаване и получаване  на някои документи.

Наясно сме, че текстът на новата чл. 128б, ал. 3 КТ предвижда задължения за работодателя, но документооборота в предприятието е двустранен процес и ние искаме с промените да се гарантират правата на работниците и служителите в определени специфични хипотези на издаване и оформяне на документите, свързани с установяване, съществуване и прекратяване на трудовото правоотношение. Разчитаме, че ще бъдем поканени да участваме в работата по създаването на поздаконов акт от МС, с който ще се определят видът и изискванията за създаването и съхраняването  на съответните електронни документи.

Добре е съдържанието на подзаконовия акт да бъде разгледан заедно с промените предлагани в чл. 128б от КТ. Само така ще сме сигурни в добрите намерения на идеята за електронно оформянене на някои документи.
Що се отнася до мотивите към тази точка от законопроекта не можем да приеме, че тя е насочена към намаляване на „административната“ тежест. Отношенията между работника и работодателя не са административни.
В административни отношения, респ. за административна тежест, може да се говори, като се има предвид отношенията на работодателя(без значение дали е търговец или не) и органите на държавната власт –местни и централни.

Не можем да възприемем, в рамките на трудовите правоотношения, да се говори за такава „тежест“ по отношение на свързани с изготвянето и обмена на документи между страните в ТПО, произтичащи от природата и правната регулация на тези отношения.

По параграф 2 от ЗИД на КТ

Държим да припомним на членовете на Комисията писмото, което изпратихме до министър Русинова през месец октомври 2016 г.
Там сме изразили следните наши виждания:
Подобни предложения и мнения за промяна на разпоредбата на чл. 154 се появяват циклично и системно назад във времето по повод решения на МС основани на чл. 154, ал. 2 КТ.  През изминалите години неведнъж сме взимали отношение по темата и сме предлагали радикални промени, вкл. да бъде отменен чл. 154 от Кодекса на труда с аргументи за противоречие с разпоредби на чл. 84, т. 15 Конституцията на Република България.

Действащата Конституция на Република България, чрез чл. 84, т. 15, постановява: „Народното събрание определя официалните празници”.
По наше мнение и предвид чл. 84, т. 1  КРБ, по-скоро става дума за отделно решение на НС, а не за определянето им чрез закон. Решението също има задължителна сила (чл. 86, ал. 2 КРБ). Ефектът, последиците от решението, ще намерят развитие и приложение в законите, вкл. и в Кодекса на труда (с оглед комплекса от икономически и социални ефекти от евентуалното преподреждане на празнични и почивни дни), чрез които ще се уреждат последиците от него в различни по своя характер и естество обществени отношения. Впрочем, вгледайте с в чл. 154, ал. 1 КТ. Алинеята няма вида и съдържанието на правна норма, характерна за закон, липсват характерните за правна норма хипотеза, диспозиция, санкция. Чрез нея се прокламират (провъзгласени, оповестени, обнародвани) определени дати, които по различни исторически, културни и други причини са обявени/определени за официални празници. Тоест, дори и в действащия си вид  нормата на чл. 154, ал. 1 КТ има вида и храктера на решение.
Няма пречка, разбира се, да се мисли и за приемане на отделен закон, но тогава ще изникнат въпроси относно неговия предмет и обществените отношения, които той ще регулира (вж. и чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове).

Следва да имате предвид, че от момента на влизането в сила на действащата Конституция (ДВ. бр. 56 от 13.07.1991 г.) НС не е приемало решение по реда на чл. 84, т. 15 КРБ. Тоест, запазило се е действието на приетия в условията на отменената Конституция на България чл. 154 КТ. А това обстоятелство води към размисъл за наличие на хипотезата на параграф 3, ал. 1 от ПЗР  на КРБ, предвид изричната т. 15, на чл. 84 КРБ.
Няколко съображения по втората алинея на чл. 154 КТ. Тя провокира дебатите за сливането, отработването на празничните дни и разместването на почивните дни.

1. В противоречие с чл. 84, т. 15 от действащата КРБ и въз основа на неясно кой текст от отменената Конституция, Министерският съвет може „... да обявява и други дни (извън определените в ал. 1) еднократно за национални официални празници, както и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност ...”. Излишни са разсъжденията и коментарите. Достатъчно е да кажем, че е налице смесване и изравняване по компетенции на законодателната и изпълнителната власт. Чрез алинея на закон!?
Текстът на алинея втора подлежи на отмяна по законодателен ред, ако някой се сети да инициира съответния закононопроект, или чрез Конституционния съд, ако някой се сети да го пита?!
Онези, които са засегнати от съответните актове на МС, основани на чл. 154, ал. 2 КТ, биха могли да ги атакуват по съдебен ред  с посочените по-горе аргументи. Конституционна опора за такава атака е чл. 5 КРБ.  Толкова е просто – актовете на МС са приети въз основа на чл. 154, ал. 2 КТ, текст, който не намира опора в решение на НС прието въз основа на чл. 84, т. 15 КРБ, чрез което да е предоставена възможност на МС да прави това, което  Конституцията е предвидила, като изрична компетентност на НС!!

2. По съществуващото във въпросната алинея право на МС да „... размества почивните дни през годината”.  
Що за право е това? В действащата КРБ такова не се съдържа. Няма и акт на НС, приет в условията на новата Конституция, който да е създал това право. Откъде тогава МС черпи право да „размества почивните дни”?! Отговорът е – от онзи персонален и числен състав на НС, който е приел през 1986 г. Кодекса на труда, в т.ч. и чл. 154, ал. 2 КТ.
Отделен въпрос е защо, в каква връзка,  наред с празничните дни се появяват почивните дни, които са друга категория на КТ (вж. чл. 136 и чл. 153 КТ).

3. Поставените от бизнеса въпроси за икономческата неефективност на критикуваните актове на МС повдигат и въпроси относно тяхната аргументация. Няма яснота защо и въз основа на какви съображения този или онзи състав на МС приема съответните решения за разместване на почивни дни и отработването им впоследствие. Забележете, това става в условията на допустима от чл. 154, ал. 2 КТ правна възможност, а  не задължение за МС. Той, Министерският съвет, както може да размести, така може и да не прави сътветното разместване. Защо и кога го прави, с какви аргументи, социални  или икономически, в услуга и за сметка на един или друг бизнес – не е ясно!
На това положение, практика, и произтичащите от тях  безмислени спорове, трябва да се сложи край. Но не с проект за изменение и допълнение  на противоконституционния (според нас) чл. 154 КТ, а с акт на Народното събрание, на което Конституцията е възложила това.

С настоящият законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда ни се предлага нова ал. 2 на чл. 154  КТ, със следното съдържание :
„(2) Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и неделя, те се ползват в първите работни дни след тях.“
Досегашната алинея „2“ става алинея „3“ и възможността за разместване от Министерския съвет  на празничните дни не отпада. Тази възможност се запазва и  според мотивите към законопроекта ще се прилага при изключителни обстоятелства, които ще  налагат разместването. Добре е всички изтъкнати аргументи в мотивите към ЗИДКТ да бъдат придружени със съответните доказателства-анали, доклади и други, които показват, че за разместване на празничните дни имат негативни последици- но за кого ???  

С  какви данни и какви доклади Министерски съвет се обосновава, че тази практика е противоречива и че с нея се:  
- нарушава комуникацията в реално време между бизнеса, институциите и др. партньори в чужбина, тъй като почивните дни по календар се разминават в различните държави;
- нарушава работата на финансовите институции и се забавят плащания;
-в сферите, в които трябва да се осигури непрекъснатост на трудовия процес транспорт, здравеопазване, търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки и др., разходите за работна заплата се увеличават поради увеличеното заплащане на труда на официален празник;
- в производството, увеличените разходи за труд рефлектира върху себестойността на продукцията;
-  наблюдава се нерегламентирано полагане на извънреден труд;
- намалява се продължителността на седмичната почивка – един вместо два дни, когато се отработва съботата, което води до по-слаба ефективност и производителност на работната сила, допълнително натоварване, преумора в отделни моменти и стрес на работното място.

Всички тези аргументи показват, че наложилата се практика, произтича  единствено и само от интересите на бизнеса, но не държи сметка за интереса  на работещите! Смятаме, че празничните дни трябва да отбелязват на самия  празничен ден и да няма никакви възможности за разместването им от МС  или,  ако се прави промяна, то нека да е съобразена с интерестине на двете страни, които са засегнати от  правото на МС да разместа. С оставянето на ал.2, като ал.3 в чл.154  отново излиза, че когато бизнесът има нужда, Министерски съвет ще използва правото, за да размести празничните дни през годината!

Не подкрепяме такава редакция на текста със следните аргументи:

1.Не разбираме как официалните празници, които ще  съвпадат по календар с дните  събота и неделя ще се ползват в първите работни дни.  Какво означава „ползване на официален празник“? Това означава ли, че първите работни дни след съботно-неделните дни ще бъдат неработни дни или има някакво друго значение? „Ползването на национален празник“ равно ли е по значение на „отбелязването“ или „ползването“ в случая  е равно на неработен ден по смисъла на Кодекса на труда?

2.Какво се има предвид под „първите работни дни след тях“? След кои тях – след събота и неделя ли?  Какво става с онези категории работници и служители, които работят по график  и за които събота и неделя ще са работни дни, а първите работни дни за тях  няма да бъдат веднага след събота и неделя, а например в  четвъртък и петък?
В предложената нова ал. 2 на чл. 154  КТ съзираме една идея, която няма да оправдае мотивите на законопроекта за преодоляване на установените негативни последици от наложилата се практика с решение на Министерския съвет ежегодно да се разместват почивните дни през годината.
С оглед изложеното дотук, КНСБ не може да подкрепи новата редакция на чл. 154 от Кодекса на труда. Още повече, че и спрямо нея не са изпълнени новите изисквания на Закона за нормативните актове, който е в сила от началото на  м. ноември 2016 г. и  изисква вносителите на закконопроект да направят оценка на въздействие от предлаганата промяна.

В тази връзка предлагаме, да бъде иницииран акт на МС, чрез който и на основание чл. 3, ал. 3, т. 2 от Кодекса на труда, да се възложи на представителните работодателски и синдикални организации в обективен (напр., тримесечен) срок да постигнат общо споразумение за решаването на този проблем и да го предоставят на Правителството за евентуално одобрение.
Накрая ще отбележим, че едва ли това са най-важните от възможните, вкл. и от предлаганите от КНСБ, изменения в Кодекса на труда, напр., по гарантирания размер на трудовото възнаграждение (чл. 245 КТ ) или по режима на сумираното отчитане на работното време.

Величка Митова, изпълнителен секретар на КНСБ
Чавдар Христов, вицепрезидент на КНСБ