В Русе, синдикалният лидер Пламен Димитров откри дебата на КНСБ с кандидати за местната власт

„КНСБ не е политическа партия или движение и не се стреми към властта в общината, в града, в селото, за да реализира чрез нея своите програми. Но, като част от гражданското обществото, КНСБ представлява, изразява и защитава интересите на стотици хиляди наемни работници и служители.

И това и дава моралното право на активно поведение преди, по време и след избори. Като демократична организация, ние винаги сме призовавали нашите членове да участват активно в местния вот, за да определят бъдещето на регионалните общности, като гласуват по съвест и със свободна воля“. С тези думи президентът на КНСБ Пламен Димитров откри в Русе първата от поредицата срещи на ръководството на Конфедерацията с кандидатите на политическите сили за кметското място в областните градове у нас.

В изказването си председателят на РС на КНСБ в Русе – Боянка Димитрова изтъкна, че добрият диалог и партньорството, които са установени с общинската администрация в Русе, се изразяват в готовност  за сътрудничество и коректни взаимоотношения в подкрепа на решаването на поставени въпроси и искания на  синдикалните членове. Тя подчерта, че в регионалния съвет на КНСБ оценяват изграденото в последните години доверие, както  и успешните общи действия и  партньорство с НСОРБ.

За нас развитието на сътрудничеството с местната власт означава прилагане на ценностите на европейския социален модел и европейските стандарти в по-нататъшното развитие на демократичните процеси в общините от областта. За нас е приоритет  изграждането на доверие и общи действия с кметовете и с всички органи на местното самоуправление.

Положителен пример при колективно трудово договаряне е подписването на КТД за работещите в сферата на образованието и за работещите в сферата на здравеопазването.

Заедно с колегата от СБУ  Пламен Атанасов успявахме чрез диалог и консенсус да извоюваме по – добри условия за работещите в сферата на образованието в Русе. Пенсиониращите се учители в Русенско вече ще получават по 8, а не както досега по 6 брутни заплати.

Смело и упорито заедно с г-жа Пашанкова водихме преговорите за сключване на КТД за работещите в сферата на здравеопазването.  Основните моменти в него са - увеличаване с 40 лева на основната работна заплата на всички служители от функция "Здравеопазване" /детски ясли, детска млечна кухня, медицински специалисти в детски градини и училищно здравеопазване/, увеличаване с до 10 процента на възнаграждението на всички служители от функция "Социални дейности" в рамките на утвърдените средства за работна заплата в бюджета на съответното социално заведение /домове за деца и възрастни и Домашен социален патронаж/, разпределяне на средства от реализирани икономии на фонд "Работна заплата" на шестмесечие и осигуряване на работно облекло.

  • 01

Като положителен пример за партньорство с община Русе отчитаме проектът на КНСБ „Шанс за работа 2015”, в който си партнираме с трите дома за възрастни хора в Русе. В три русенски детски градини стажуват младежи обучени по професия помощник възпитател. Пред събралите се представители на политическите сили в региона и синдикалният актив лидерът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че:

„Винаги преди местни избори КНСБ е по-различно активна – ние не участваме толкова интензивно в подобни дебати преди други избори, но преди местните, сме извеждали пред скоба активността си поради една проста причина – в  много голяма степен 2/3 от услугите, които получават гражданите, нашите синдикални членове, всичко, което стига до тях, минава през местното самоуправление.

Преди да започне същинската кампания до 25 септември, ние ще се опитаме на тези срещи в регионите да проведем един смислен дебат за ценности, за приоритети в регионалното развитие, за местното самоуправление, за това какво очакват хората, които ние представляваме, от тези, които са решили да влязат в местната власт и да чуем защо всеки претендира да участва или на ниво кандидат-кмет, или на ниво член на местния парламент в управлението на града.

Всичко започва оттам как местната власт създава условията за живот на гражданите, но и как създава предпоставките за инвестиции в бизнес, в работни места, в нови предприятия, особено индустриални такива, които най-накрая водят след себе си едно по-интензивно и надяваме се по-позитивно развитие на този ключов индикатор, а именно икономическото и социално сближаване на регионите. Така, че заетостта и новите работни места винаги са били №1 и основната тема, с която започваме дебата кой как си представя, че могат да се привлекат нови инвеститори, с какви инструменти, с какви механизми и как това ще даде повече хляб, повече възможности, по-добри доходи и по този начин ще запазим и ще задържим младите хора да не емигрират първо към центъра, а сетне и извън страната.

В този контекст е и приоритетът за борба с бедността, като  се инвестира в човешкия ресурс. Всички системи, които са свързани – образование, обучение на възрастни, т.е. преквалификацията на работната сила и всички институции, които имат отговорност и към които местната власт по един или друг начин има отношение, са интегрално свързани към централния приоритет - икономическото развитие, което създава усещането за просперитет.

Борбата с бедността и създаването на условия за социално включване изисква максимална политическа ангажираност и предлагането на широк спектър от анти-бедност политики, мерки и социални услуги, насочени към конкретни общности.

Двете ключови системи, които са компонент за качеството на живот и за правенето на бизнес – образованието и здравеопазването, за нас винаги са били едни от централните въпроси, по които искаме да чуем как те ще бъдат осигурени и подобрявани чрез конструктивни идеи и практики.

Местното развитие и благоустройството за нас са важни от гледна точка на качеството на живот на хората, разбирайте всички тези усилия, които се полагат за благострояването на града и региона, инфраструктурата като цяло, но и не на последно място водоснабдяване, канализация, всичко това, което дава на хората едно друго усещане, това че градът им се развива в добра посока.

За нас винаги е било важно да чуем как си представят кандидатите за местната власт инстументът, чрез който всичко това може да се случва. Като синдикалисти ние си представяме, че в посочените сфери, колективното договаряне, механизма на партньорство и на социално сътрудничество, водят след себе си по-широки, по-устойчиви резултати.

Една от основните тези на всички партии през последните 25 години, е че в края на краищата местната власт, местното самоуправление, трябва да получават една по-голяма децентрализация, т.е. централната власт трябва да се разтоварва от функции, дейности и ресурси и да ги делегира и прехвърля към местното самоуправление. Една изключително вярна европейска теза, която в нормалния свят е практика. Но, как това става в България?

Съветът за децентрализация, които е изграден отдавна, през последните няколко години има едно единствено заседание и на практика не изпълнява  функциите, които са му възложени. А чрез него трябва да се търсят много решения.

Втори въпрос, който засяга децентрализацията, е Законът за данъка върху общия доход, който дава възможност над 10% ДОД местните власти да развиват до 2% допълнителен данък, с който да финансират свои регионални инициативи, функции и дейности, в това число инвестиционни, социално и други. Налага се тезата, че ако се пипнат данъците, ще стане нещо не добро.

КНСБ има различно виждане и много пъти сме го заявявали – не мислим, че плоският данък е нещо добро, обратното – винаги сме казвали, че е вреден и води след себе си бедност и социална диференциация, с която виждаме до къде сме я докарали в бедна България.

Сдружението на общините изчисли, че в момента в България са налице 111 нормативни акта, които вменяват на общините задължения, които фактически не са финансово обезпечени от държавата – закони, подзакони  и наредби, които задължават общините да правят различни неща, в това число и важни социалнозначими функции, които обаче нямат осигурено финансиране. Това някой ще го адресира ли, ще го търси ли като решение за развитие от централната власт, за да има някакъв смисъл дебатът преди изборите на местно ниво. Всичко друго в сферата на делегираността – единните стандарти и делегираните дейности са натрупали редица проблеми в тези,  предишни и по-предишни  години.

Докъде можем да намерим решения и по отношение на актуализацията на тези стандарти, защитата им по-скоро по отношение на промяната по начина, по който те се формират. Говоря и за средното образование, за стандарта за общинската администрация, и за училищно-детското здравеопазване, което не е на единен стандарт, но трябва да се намерят начини и източници за неговото стабилно финансиране, което традиционно години наред виси във въздуха.

Говорим също и за цялата система на читалищата, която се финансира на бройки, но никъде няма нищо, свързано с дейността на тези читалища, особено в малките населени места. В този контекст при делегираните бюджети, особено в сферата на средното образование, стои един „брадясал“ въпрос – т.нар. такса смет за училищата. Синдикатът на българските учители настоява тази такса да не се плаща  от училищата. Ако тя не се плаща обаче от тях, трябва някой да я финансира. Трябва да бъде включена или целево, допълнително в единния стандарт за издръжка и някой трябва да я финансира към местните бюджети.

Друг проблем е свързан с очакванията за финансови корекции, свързани с европейски програми и проекти на местните власти. Става въпрос за около 300  - 500 млн. евро. Откъде ще дойдат тези пари, някой има ли въобще идея как ще бъдат финансирани тези огромни средства, които по една или друга причина – или заради незнание, недоглеждане, някъде и поради корупционни схеми, всъщност са изхарчени неправомерно? Как въобще местните власти ще излязат от тази задлъжнялост?

Под натиска на общините, пък и донякъде и ние помогнахме, преди няколко години да бъде създадена Национална програма за борба със свлачищата. Нещо, което няма как да бъде решено от местните власти, тъй като е дейността се нуждае от огромни разходи. По подобен начин стои и намерението и нашето предложение и виждане, че трябва да се търси и Национална програма за борба с бедствията и авариите. Към момента, отново по оценка на НСОРБ, от 2011 г.  досега има признати загуби на общинската инфраструктура в национален мащаб в размер на 380 млн. лева и те са нефинансирани. И няма как да бъдат финансирани, тъй като липсват ресурси. Т.е. подобни идеи за извеждане на проблеми на национално ниво, които касаят гражданите по места, за нас е интересно да чуем дали има единомислие по места, за да можем да търсим и натиска върху централната власт за решаването им.

Има редица неща, които бяха направени в изминалия мандат и ние не можем да ги отречем. В същото време обаче, когато има проблеми, които хората виждат и искат да бъдат извадени напред, ние сме тези, които бием камбаната и привличаме вниманието, там където хората очакват общественополезни решения.

Словото на президента на КНСБ Пламен Димитров провокира оживена дискусия сред кандидатите за местната власт. 

*****

Кметът на Русе Пламен Стоилов се срещна с лидера на КНСБ Пламен Димитров

Въпреки голямата си заетост, кметът на Община Русе Пламен Стоилов прие много радушно президента на КНСБ Пламен Димитров и регионалния председател Боянка Димитрова в сутрешните часове, преди откриването на новата учебна година в Спортното училище "Майор Атанас Узунов", както и обновената сграда на най-голямото детско заведение в Русе – ОДЗ „Снежанка“.

Стоилов представи пред синдикалните лидери предстоящи инвестиционни и благоустройствени проекти на Община Русе за изпълнение през следващите години и припомни свършеното през досегашния мандат.

„Днес минах по главната улица „Александровска“, не мога да си позная града, станал е още по-красив“, заяви по време на срещата Пламен Димитров, който е роден в Русе и един от отличените в кампанията „Посланик на Русе“.

Кметът Пламен Стоилов увери, че винаги е подкрепял синдикатите в техните социални искания и може образно да се каже, че те са част от неговия екип, тъй като защитават работниците и работодателите се съобразяват с тях.

„Трябва да обединим усилията си, за да помагаме още по-ефективно на хората“, заяви още кметът Стоилов.   

*****

Във връзка с организираната кампания от срещи на КНСБ с кандидати за местното управление, президентът на Конфедерацията Пламен Димитров отговори на въпроси, зададени му от регионални и национални медии.