При производството на основни метали са необходими мерки за постигане на бърз и устойчив разтеж

Warning: No images in specified directory. Please check the directoy!

Debug: specified directory - http://www.knsb-bg.org/images/stories/pics/new0471:::1:

На 25 юни 2014 г. в Централ Хотел Форум в София бе представен секторен анализ „Производство на основни метали”, част от проекта „Възраждане на индустрията в България”, иницииран от КНСБ и реализиран съвместно с работодателски организации и представители на научните среди.

Председателят на Синдикална федерация „Металици” Васил Яначков посочи, че след икономическите промени се е изменила структурата на българската индустрия, рязко е намаляло вътрешното потребление на метали и секторът е станал експортно ориентиран. „Технологичните промени и неправените инвестиции осигуриха жиснеспособност и конкурентноспособност на производствата, създадоха нови възможности за реализация и промяна на пазарите. Това запази металургията като важен и работещ отрасъл с висок дял в икономическите показатели на страната и в износа на стоки”, коментира Васил Яначков.

От анализа става ясно, че металургичната индустрия в България има висок относителен дял в показателите на преработващата промишленост – 15%  – 18%. Приносът на металургията в общата добавена стойност на преработващата промишленост през последните години в България има дял между 5% и 9%. Добавената стойност през 2012 г. от един зает в сравнение със средните стойности за преработващата промишленост е почти три пъти по-висока. Една от най-високата добавена стойност на един зает в страната се отчита в цветната металургия.

Вносът и износът на металургични продукти през 2013 г. запазват своите стойности на нивото на предходната година. Отчита се спад в стойностите на износа в черната металургия, който се компенсира от ръста в цветната металургия, общата стойност е 6,6 млрд. лева. Износът на цветни метали вече надвишава 5 млрд. лв., а положителново външно-търговско салдо е почти 4 млрд. лв.

Ренета Петрова – заместник-председател на „Металици” изтъкна, че преструктурирането, инвестициите и новите технологии са довели до количествени и качествени промени в работната сила. „В период, който включва последните 10-12 години, беше редуциран броят на фирмите и производствата, които работят в областта на металургията. Само за последните пет години предприятията в сектора от 221 броя през 2008 г., през 2012 г. са намалели на 166 броя, редукцията е над 30%. В този период заетият персонал също е намалял приблизително с 50%. Ако през 2008 г. общият брой на работещите в сектора е бил 21 430 души, то в 2012 г. техният брой е намалял на 12 211 души”, поясни Ренета Петрова.

Тя отбеляза, че направените инвестиции в сектора са довели до намаляване на персонала и многократно повишаване на изискванията по отношение на квалификация, знание и умения. „Пазарът на труда в България се влияе от тенденциите на застаряващото население и наемането на добре обучени (според потребностите на предприятията) млади хора се превръща в сериозно предизвикателство”, отбеляза Ренета Петрова и допълни, че за да се преодолеят тези пречки пред развитието на предприятията от сектор „Металургия” е необходимо не само да се фокусира вниманието към образователната система и професионалното обучение, но и да се направят тези предприятия атрактивни за младите хора и да могат да се задържат високо квалифицираните кадри.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров каза, че в редица държави се говори за „реиндустриализация”. „Признава се, че задържането в развитието на индустрията е започнало дори преди началото на Световната криза. Залага се на нейното възстановяване, което е от водещо значение за икономическото развитие и за разкриването на работни места”, заяви Пламен Димитров. Той подчерта, че именно поради тази причина КНСБ инициира реализацията на проекта „Възраждане на индустрията в България”, чиято цел е да се направи цялостен анализ по темата, както и анализи в основните индустриални сектори.

Металургичният сектор е основен фактор във формирането на БВП и в експорта на българска продукция. В него са заети хиляди работници и служители. Секторът изисква значителни инвестиции за модернизация на мощностите, за намаляване на енергоемкостта, за подобряване условията на труд и за спазване на екологичните изисквания на производството. „Специално внимание следва да се обърне върху повишаването на квалификацията на работещите в сектора, предвид свързания с високи натоварвания и отговорности характер на дейността. Наложително се изисква степен на развитие на социалния диалог”, отбеляза Васил Яначков.

На  дискусията по темата присъстваха още Светлана Дянкова – заместник-министър на труда и социалната политика, Политими Паунова – изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия, представители на работодателски организации, председатели на синдикалните организации в крупните предприятия в сектора и други.