Евродирективи заплашват 120 000 работни места, токът може да поскъпне

  • 1

Повече от 120 хиляди загубени работни места и закриване на близо 5 000 мегавата базови мощности в енергетиката, която е част от националната ни сигурност. Поскъпване на тока или режим на електричеството.

Това са само част от последствията за страната от промяната на европейските изисквания за емисиите на големите горивни инсталации (над 50 мегавата), обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на кръгла маса „Да спасим българската енергетика“, организирана от синдиката. В нея участваха президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, евродепутатите Георги Пирински, Петър Курумбашев и Владимир Уручев, представители на индустриални федерации от КНСБ, представители на бизнеса и работодателските организации.

Референтният документ за най-добри налични техники за големите горивни инсталации (LCP BREF), който е част от цялостната реформа на ЕС за търговията с емисии, ограничава количествата серен диоксид, живак и азотни окиси, изхвърляни в атмосферата.

Приемането на документа в настоящия му вид може да се определи като преломен момент за българската и европейската енергийни системи. Това би било изключително вредно за сигурността на енергийните доставки и за промишлената конкурентоспособност в Европа, заяви Пламен Димитров. Той предупреди, че се очаква част от ограниченията да засегнат поне седем индустрии (минна, металургия, стъкларска, циментова и т.н), сред които и енергетиката, което може да доведе до режим на тока. Ако изискванията не бъдат променени, това ще обрече въгледобивния отрасъл на пълен крах, защото основните потребители на продукцията му ще прекратят дейността си. ТЕЦ-овете, които не могат да изпълнят завишените еконорми, ще бъдат закрити, а на структурен срив са обречени обширни райони в България, Полша, Гърция, Германия и други страни от ЕС, отбеляза лидерът на най-големия синдикат в България.

В момента в Брюксел тече дискусия за подготвяните промени, а плановете ще бъдат гласувани от комитета по околна среда към Европейската комисия (ЕК) на 28 април 2017 г. На базата на дискусиите ще бъдат изготвени норми, които ще влязат в сила четири години след като бъдат одобрени от ЕК, обясни Силвия Рангелова, експерт от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). По думите й, въпреки негативния вот на нашата страна, текстът, предложен от малтийското председателство за промяна на евродирективата за търговия с емисии, е приет. Тя отбеляза, че по време на обсъжданията представителите на Франция, Люксембург и Холандия дори са направили пламенни изказвания, как директивата не е достатъчно амбициозна.

Сред обсъжданите лимити например е ниво на сероочистване от 99% за нови мощности, което не може да бъде постигнато при производството с българските въглища. За старите мощности сероочистките обаче няма да бъдат променени. На срещата стана ясно, че към настоящия момент новите блокове на държавната ТЕЦ „Марица-изток“ 2 успяват да очистят до 96% от серния диоксид, а по-старите блокове - до 94%.

Евродепутатът Петър Курумбашев изтъкна, че е въпрос на тълкуване дали промяната ще има ретроактивна сила и вече е поискал официален отговор за това от ЕК. Той посочи и проблемът с липсата на еврокомисар на страната, който да лобира в защита на индустрията.

От синдикатите бяха категорични, че нито една европейска централа не може да покрие предлаганите норми за живак. По отношение на сероочистването и на азотния окис има няколко централи в ЕС, които могат да покрият изискванията, но останалите ще трябва да правят изключително големи инвестиции.

В хода на дискусията стана ясно, че срещу страната ни се води процедура за високите нива на замърсяване на въздуха, особено в Гълъбово, и за да не бъдат плащани големи санкции, ще трябва има намаляване на мощности.

Промените в регламента ще засегнат площадки с близо 45% принос за генерацията в енергетиката, отчете зам.-министърът на енергетиката Константин Делисивков по време на кръглата маса. Това поставя под въпрос енергийната сигурност на страната, предупреди той.

Пламен Николов от „ТЕЦ Марица-изток“ 2 заяви, че инвестициите на предприятието за покриване на екологичните норми през последните години са били на стойност 500 млн. лева. Той изчисли, че за новите норми ще са необходими поне още 400-500 млн. лева, което ще се отрази и върху цената на тока.

Министерството на икономиката също е против референтния документ, посочи и зам.-министърът Лъчезар Борисов. По думите му прекият ефект от ограниченията ще коства 50 хиляди работни места, а общото число на засегнатите от свързаните индустрии ще достигне 100 000 души.

На 28 февруари Съветът на министрите на околната среда е подкрепил и промените на схемата за търговия с вредните емисии, стана ясно по време дебата. За промяната са гласували 19 държави и така е изпълнено изискването при липсата на единодушие за прието да се счита решение, одобрено от 55% държави от ЕС, които представляват 65% от населението в общността.

България е част от коалицията от 9 държави, които са били против промяната. Само Полша и Италия не са подкрепили документа от големите икономики, обясниха експертите от министерството на околната среда и водите, участвали в заседанието на Съвета.

По отношение на правилата за схемата за търговията с квотите за въглероден диоксид Бълтария има специални отстъпки - разпределяме повече квоти, отколкото е индустрията ни, припомни евродепутат Владимир Уручев. Той призова да се работи активно между институциите, посочвайки, че вече изпитва неудобство от непрекъснатото искане на дерогации за страната ни.

Евродепутатът Георги Пирински отбеляза, че Европейска асоциация за въглища има вече позиция, която трябва да ни послужи като отправна точка. В нея е записано, че с промяната, готвена от ЕК, се поставя в опасност енергийната сигурност и промишлената конкурентоспособност на Европа. Освен това се констатира, че ЕК използва неверни пределни стойности на замърсители, което тласкало ТЕЦ-овете към фалит.

Пирински призова за изготвянето на единна позиция на страната в рамките на следващата седмица. Той изтъкна, че когато всички евродепутати на България имат единна позиция - вслушването от страна на Европейската комисия е сериозно.

Божидар Митев от Федерацията на енергетиците в България към КНСБ обяви, че ако бъдат изпълнени изискванията за 40% намаление на емисиите в ЕС до 2030 г. България ще трябва да плаща близо 1 млрд. лв. годишно за внос на електроенергия.

В края на срещата синдикатът и бизнеса поискаха от екоминистерството да изготви обща позиция на България пред Брюксел, за да се спаси българската енергетика. Това трябва да стане в най-кратки срокове, тъй като на 28 април ще бъде гласуван Референтният документ за най-добри налични техники за големи горивни инсталации.