60% от лекарите - над 55 години

 

  • kokal - edit

Около 60% от личните лекари са на възраст над 55 години, а средната възраст на медицинските сестри и акушерките е над 53 години. Това съобщи зам.- председателят на Българския лекарски съюз д-р Галинка Павлова в четвъртък, на форум в КНСБ. Тя коментира, че когато системата е недофинансирана, лекари и сестри работят на повече от едно място и са принудени да работят по- дълго.

На дискусия, организирана от Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ, участници от различни държави обсъдиха разликите в работното време на лекари и медицински сестри, рисковете на работното им място и условията на труд. Необходимо е да се повиши информираността за психосоциалните рискове на работещите в сферата на здравеопазването, което ще се постигне чрез комбинация от различни политически инструменти - законодателство, социален диалог, добри практики, корпоративни социални отговорности, икономически стимули, смятат участниците в конференцията. Те предлагат да се въведат добри практики и разбиране от страна на работодателите за намаляване на стреса, насилието, безпокойството и тормоза на работното място. Необходимо е да се направи анализ на действащата нормативна уредба в здравеопазването, с участието на държавата, общините и социалните партньори, с оглед на необходимостта от промени за подобряване на дейността по превенция на психосоциалните рискове в здравеопазването.

Различни проблеми в сектора бяха дискутирани по време на конференцията. Според председателя на федерацията и вицепрезидент на КНСБ д-р Иван Кокалов един от тях е, че Здравната каса продължава да бъде една голяма аптека. Предвид бюджета за догодина и разходите на здравноосигурителната институция, Кокалов заяви, че от Лекарския съюз едва ли ще успеят да договорят някакво чувствително увеличение на заплащането за различни услуги.
Кокалов обаче е категоричен, че тази промяна не трябва да се състои във въвеждането на диагностично свързаните групи, вместо клиничните пътеки, за което апелират редица политици. Проблемът е в това, че от една страна въпросната система, по която се предлага касата да плаща, е остаряла, а от друга – за да се внедри тя, ще трябва да се платят двойно повече пари, отколкото сега са заложени.

Според проучванията 50-60% от всички загубени работни дни се дължат на стрес на работното място и психосоциалните рискове. Изчислено е, че в Европа общият размер на разходите свързани с психичните разстройства възлиза приблизително на 240 милиона евро годишно.  

Все повече българи отсъстват от работа поради заболяване, показват анализите на Националния осигурителен институт (НОИ). Броят на хората, които са ползвали обезщетение за временна нетрудоспособност (болничен) през последните пет години, е нараснал с 12%. Разходите за изплащане на обезщетение са скочили с над 100 милиона лева. Стресът води до временна загуба на работоспособност, само за миналата година разходите на работодателите за временна нетрудоспособност е 144 милиона лв. и над 50% от тях са резултат от стреса.