Необходима е обща държавна политика по отношение на доходите в здравеопазването

Необходима е обща държавна политика по отношение на доходите в здравеопазването – това заяви вицепрезидентът на КНСБ д-р Иван Кокалов, по време на конференция на тема: "Здравната реформа - проблеми и перспективи пред развитието на доходите, заетостта и достъпа до здравни грижи". Конференцията се проведе на 11 април 2016 год. и бе организирана от Федерацията на синдикатите от здравеопазването – КНСБ и фондация Фридрих Еберт.

Според д-р Кокалов България изостава от балканските страни по отношение на доходите на работещите в здравеопазването, дори и спрямо Македония, Босна и Херцеговина и Сърбия. С това са свързани и много други проблеми в здравеопазването, като състоянието с кадрите. Близо 10 хиляди специалисти по здравни грижи не достигат в страната ни. Вицепрезидентът на КНСБ подчерта също и необходимостта от отделен закон за регистрация на лечебните заведения, а не както досега - по Търговския закон. „Ако лечебните заведения не са търговски дружества, контролът върху средствата ще бъде по-ефективен” – допълни д-р Кокалов.

Заместник-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков изтъкна, че по отношение на промяна на регистрацията на лечебни заведения по Търговския закон е абсолютно съгласен. Според него до голяма степен и неравномерното заплащане на медиците се дължи на статута на лечебните заведения, а именно, като търговски дружества. Заместник-министър Шарков подчерта и ползата от Колективния трудов договор. "Труден е разговорът с работодателските организации, защото те казват, че са търговски дружества и Министерство на здравеопазването не може да им казва какви заплати да се дават в болниците” – заяви Шарков.

  • 01

В своята презентация д-р Страшимир Генев посочи, че е трайна тенденцията държавата да се оттегля от финансирането на системата, а делът от бюджета на НЗОК се увеличава от 60 на сто през 2008 г. до над 80 на сто - през 2012 г. Държавата плаща средно три пъти по-малко за осигурените от нея, а трябва да е точно обратното, защото пенсионерите са основните потребители на здравни услуги. Работещите плащат над 800 лв. годишно за здравно осигуряване, а държавата плаща малко над 200 лв. годишно за пенсионер. Според Европейско проучване от 2013 г., което разглежда заплащанията в 20 държави, като заплатите са стандартизирани в долари - работната заплата в Холандия е най-висока, а в Румъния - най-ниска. Почасовото плащане е най-високо за лекарите, следвано от денталните лекари. В България има огромни различия в заплащането в зависимост от собствеността на лечебното заведение. Липсват единни правила за формиране на заплащането, няма обвързаност между резултатите и заплащането на лекарите, каза още Генев.

Участие в конференция взеха още Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика, Пламен Радославов – заместник-председател на ФСЗ-КНСБ, Слава Златанова – заместник-председател на ФСЗ, представители на НЗОК и на Българския лекарски съюз, експерти и други.