„Здравословни работни места – управлявай стреса!”

  • 01

Конференция на тема „Здравословни работни места – управлявай стреса!” се проведе на 20 октомври 2015 г. в централата на КНСБ. Дискусията, която е част от Европейската седмица по безопасност и здраве при работа, бе водена от вицепрезидента на КНСБ и председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването д-р Иван Кокалов.

В нея се включиха зам.-министърът на труда и социалната политика Гълъб Донев, инж. Румяна Михайлова – изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда, Любен Томев – директор на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) - КНСБ, Милка Василева – председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Наташа Михова – председател на Независимата синдикална федерация на търговията, кооперациите, туризма и услугите, Даниела Златкова, изпълнителен секретар на Съюза на транспортните синдикати в България, Иван Кънчев, главен експерт в централата на Синдиката на българските учители, председатели и членове на различни федерации на КНСБ, мениджъри на компании, журналисти и други.

„Стресът на работното място обикновено се проявява, когато изискванията към работника надвишават неговите способности да се справи с тях. Интензивното трудово натоварване, монотонната работа, неясно поставените задачи и рискът от агресивно поведение са сред факторите, водещи до стрес“, заяви вицепрезидентът на КНСБ д-р Иван Кокалов. Според него едно от най-важните послания на кампанията на Европейската агенция по безопасност и здраве при работа е, че психосоциалните рискове могат да се управляват ефективно и да бъдат предотвратени.

„КНСБ за пореден път подчертава, че превенцията е най-ефективният начин за управление и справяне с психосоциалните рискове и стреса. Важно е управлението им да бъде интегрирано в политиката по безопасност и здраве като цяло и да се възприема като споделена отговорност и ангажимент на работодателите, синдикатите и самите работници“, каза още д-р Кокалов.

Заместник-социалният министър Гълъб Донев призна, че стресът е недооценен риск, който има огромни негативни последствия, както за работниците, така и за бизнеса.  

„Защото управлявайки стреса, работодателите трябва да разберат, че печелят от това“, коментира той.

Според проучване на ИССИ*, повече от половината от българските работници и служители са подложени на стрес на работното място.

В Европа стресът е на второ място сред най-често срещаните здравословни проблеми на работното място и за него се счита, че наред с други психосоциални рискове, той е причината за над половината от всички загубени работни дни. Общите разходи на Стария континент във връзка с психични разстройства (както свързани, така и несвързани с работата) се оценяват на 240 млрд. евро годишно, стана ясно от данни, оповестени на дискусията. На нея бяха очертани и основните проблеми, които предизвикват стресът и психосоциалните рискове, както и добрите практики за превенция, която да ги намали.

По повод отбелязването на Европейската седмица по безопасност и здраве при работа и организираната конференция от КНСБ, министърът на здравеопазването д-р Петър Москов изпрати поздравителен адрес до президента на Конфедерацията Пламен Димитров и вицепрезидента д-р Иван Кокалов.

*  *  *

 

Изследванията на ИССИ показват: дали една работа е стресираща - зависи от начина на организирането й, от нейния характер и от възприятието на работника или служителя

Стресът е един от най-разпространените психо-социални рискове в процеса на труда през 21-ви век, щетите от който се подценяват както от работодателите, така и от самите работници. Бих се присъединил към тези, които го наричат „бичът на новия век”. Стресът на работното място не е личен, а организационен проблем. Той е една от най-важните последици от неблагоприятните условия на труд и психосоциална работна среда. Стресът поставя нашата психика и нашият организъм на изпитание и може да стане причина за развитието на множество заболявания, да доведе до демотивация и по-ниска производителност. 

Сериозно предизвикателство е фактът, че и работодателите, и работниците и служителите трудно разпознават симптомите на стреса. Хората му обръщат внимание, приемат го като реален проблем едва, когато се появят неговите физически и емоционални симптоми. Днес ние виждаме все повече и повече хора, показващи признаци на тревожност, раздразнителност, липса на желание за работа, апатия, физическо и психическо изтощение, страдащи от безсъние и с влошено здравословно състояние.

Стрес и условия на труд

Редица предишни изследвания на ИССИ, както и проведеното през последните години Изследване на индекса  на трудовия климат, дават възможност да се очертаят основните фактори, които водят до стрес на работното място.

Изследването на Индекса на трудовия климат постави специален акцент върху стресогенния ефект на условията на труд и трудовата среда върху заетите у нас и тяхното здраве.

За екстремни ситуации, като насилие на работното място, сигнализират единици от изследваните. Обект на психически тормоз и психически натиск по време на работа са били само 3,5% от изследваните, а на физическо насилие или сексуален тормоз – са били подложени по-малко от 1%. Поради различни причини, в българските условия подобни явления са в рамките на изключенията, било то защото реално не съпътстват трудовото ежедневие на хората, било защото не се признават, поради страх от работодателя или защото не се  разпознават в контекста на сложната ситуация, породена от непрекъснатите кризи, които страната преживява вече 25 години.

Социално-психическият климат във фирмите и организациите, също може да се определи като относително добър. Над половината от изследваните твърдят, че при тях взаимоотношенията по вертикала и хоризонтала са добри или много добри и те се чувстват сравнително уютно в средата, където работят. Оценките на над 40% са, че ръководството на тяхната фирма или организация успява добре да разпределя производствените задачи и да осигурява ефективна организация на труда, 37% преценяват, че мениджмънта при тях налага модерен стил на управление, а 29% - че ги кара да се гордеят с фирмата, където работят.

Изследването потърси отговор, доколко заетите у нас са подложени на стресогенно напрежение, което неизбежно се отразява върху работоспособността им и желанието им за работа. Идентифицираните фактори са свързани със съдържанието на трудовата дейност и с контекста - условията, в които се извършва дадена трудова дейност.

Данните показват, че изтощението след работния ден е като че ли най-масово явление сред заетите, а всеки  пети намира работата си за стресова.  Психически и физически изтощени след работа, при това в голяма степен, се чувстват 17,9% от хората на наемния труд, всеки пети (19,5%) твърди, че на работното му място има сериозно напрежение и работи в изнервяща среда. Заедно с това обаче, всеки трети от изследваните е на обратното мнение, т.е. при около 30% от изследваните подобни проблеми не съществуват, докато при останалите, които са сравнително най-голямата изследвана част, тези проблеми се проявяват понякога.

Основните констатации могат да се обобщят по следния начин:

  • Работещите, които нямат възможност да почиват през работния ден, в събота и неделя или да ползват полагащия им се годишен отпуск са по-масово под стрес от колегите си, които могат да се възстановяват както ежедневно, така и през седмицата и през годината;
  • Работещите монотонна, неинтересна, еднообразна работа, са подложени на стрес повече от колегите си, чиято работа е най-малкото по-разнообразна и променяща се – вършенето на едно и също нещо дни, седмици и години наред не само стресира хората, но и води до по-сериозни здравно-психически проблеми и до отчуждение от труда;
  • Четири пъти повече са работещите в стрес, които са в постоянно надбягване с времето и в непрекъснато преследване на срокове в сравнение с тези, които работят на по-бавни обороти;
  • В ситуация „под стрес” е по-вероятно да бъдат открити работещите тежък физически труд; тези, при които рискът от трудови злополуки е голям; които работят в шумна и запрашена среда, и при лоши санитарно-хигиенни условия. С други думи лошите, нездравословни и опасни условия на труд освен, че се отразяват негативно на работоспособността, генерират и поддържат значително ниво на стрес на работното място;
  • Напрежението и изнервящата среда са изключително силен фактор за стрес на работното място – две трети от работещите в подобна атмосфера (62.5%) посочват, че са под постоянен стрес;
  • Лошите взаимоотношения по хоризонтала и вертикала също много силно влияят върху поддържането на стресогенна работна среда – 57.8% от тези, които оценяват взаимоотношенията между работниците като лоши, посочват, че са под стрес, при само 14.8% от тези, които оценяват взаимоотношенията като много добри. Подобни са данните и по отношение на взаимоотношенията с ръководителя;
  • Стрес предизвикват и проблемите със заплащането на труда, особено, когато трудовото възнаграждение се възприема като несправедливо, като несъответстващо на количеството и качеството на положените усилия, а именно такава е ситуацията при преобладаващата част от изследваните;
  • Стрес провокира и лошото състояние на фирмата, в която се работи – два пъти повече са подложените на стрес във фирми и организации в лошо състояние в сравнение с тези, които работят в относително икономически стабилни предприятия – нещо, което е пряко свързано със сигурността на работното място;
  • Липсата на възможности за кариерно развитие не е толкова изявен стресогенен фактор, за разлика от това, колкото по-сигурна и интересната е работата, толкова по-малък е стресът.
  • Когато условията на труд излагат на риск здравето и безопасността на работещите, това има изключително силен стресогенен ефект върху работещите в такива условия;
  • Силен стресогенен ефект се наблюдава и в случаите, когато изискванията на работата се отразяват върху личния и семейния живот на заетите, когато поради изтощение и прекалено много професионални и трудови ангажименти, хората на труда нямат достатъчно време за себе си и близките си;
  • В социално-демографски план на най-силен стрес са подложени хората в двете полярни образователни категории – тези с начално и тези с висше образование, което пък е пряко свързано с характера и съдържанието на труда, който упражняват;
  • Най-много от лицата, които посочват, че работят под постоянен стрес в работата си, са в групата на ръководните кадри и интелигенцията, най-вече поради по-големите отговорности, които работата им изисква от тях;
  • По икономически отрасли на най-силен стрес са подложени работещите в добивната промишленост, във финансовата сфера, в здравеопазването и в образованието, което отново е свързано с характера и съдържанието на техния труд.

Като цяло, несигурната работа, несправедливото заплащане, монотонният труд и лошите условия на труд, както и търканията между колеги и ръководители се открояват като особено силни фактори, предизвикващи и поддържащи стрес на работното място.

Дали една работа е стресираща, зависи от начина на организирането й, от нейния характер и от възприятието на работещия човек. Може да имате творчески процес, който изисква невероятни усилия, но да не води до стрес, защото хората го преживяват като реализация и като създаване, като изява, като изразяване на своя потенциал.

В тази връзка, интересно е да се проследи и мнението на изследваните наемни работници за т.нар. позитивен стрес на работното място. Най-голямата част от изследваните (44.7%) твърдят, че наистина работата им е напрегната, хабят много нерви на работното си място, но същевременно същата тази работа им носи положителни емоции, зарежда ги положително. От една страна, това е така, защо я имат, т.е. не са извън трудовия пазар – нещо, което в днешно време е от голямо значение. От друга страна, голяма част от наемните работници харесват работата си, квалифицирани са да я вършат, на работното си място се чувстват ценени и уважавани от колегите и ръководителите си. Има и други, които просто са свикнали да вършат тази работа, изградили са си устойчив динамичен стереотип, който ги удовлетворява.

Разбира се, не всички изпитват подобен позитивен стрес – при 21.3% нещата изобщо не стоят така, при тях за нищо позитивно в труда не може да се говори. Други 26.5% са по средата – работата и ги зарежда, и не ги зарежда положително, зависи от контекста, в който възприемат труда си. Това в значителна степен се определя от трудовите им ценности и съответствието им с реалната среда, но също така и от климата, в който работят.

Социо-демографският профил на хората, които изпитват позитивен стрес на работното си място заслужава специално внимание, най-малкото, за да се отговори на въпроса - какво го предизвиква и какво го възпрепятства.

Данните по основни социо-демографски индикатори разкриват, че колкото по-дълго време наетите работят в една и съща фирма, толкова повече се привързват към нея и това им носи позитивни емоции. Над 30% от хората, които не са сменяли фирмата си повече от 10 години, са и емоционално привързани към работното си място. Това се отнася най-вече за наетите на трудов договор и за държавните служители (като служебно правоотношение), за хората, които оценяват работата си като сигурна, а заплащането си като справедливо, които имат възможности за професионален растеж, които работят нещо, което им е интересно, имат добри колеги, а здравето и безопасността им не са изложени на риск на работното им място, въпреки че работата ги изтощава и я намират за стресова. Очевидно, такива фактори, като интересна, сигурна и справедливо заплатена работа, имат по-голямо влияние, отколкото напрежението и изтощението. Над половината от хората на наемния труд (56.9%), които са напълно удовлетворени от работата, която вършат, изпитват и позитивен стрес, работата им дава положителна енергия, зарежда ги положително.

Ако разгледаме позитивния стрес на секторно ниво, то такъв тип позитивни емоции, породени от работата, могат да се открият сравнително най-често в сектора образование (46% от работещите там изпитват и позитивен стрес от работата си – тук явно става въпрос и за призванието да си учител!), както и секторите здравеопазване и социални дейности (39.9%). Интересно е, че големината на фирмата не оказва съществено влияние върху позитивния стрес, но като че ли с лек превес са фирмите с над 50 заети, т.е. средните и по-големи предприятия, както и общинските и държавните организации. През последните години факторът сигурност на работното място има ключово значение.

Обобщавайки, можем да кажем, че позитивен, зареждащ стрес изпитват най-вече хората, които:

- харесват работата си,

- намират я за интересна и немонотонна,

- доволни са от заплащането и условията на труд,

- наети са на трудов договор и имат възможности за растеж и кариерно развитие,

- могат да влияят по някакъв начин върху политиката на фирмите, в които работят.

Зареждаща емоционална енергия от работата си изпитват и онези, които могат да съчетават трудовия и семейния си живот по оптимален начин и които се чувстват сигурни за работното си място и не се притесняват, че могат да изпаднат извън борда на заетостта.

В заключение, познаването на факторите, водещи до стрес, е важно от гледна точка на възможността да се предприемат политики и мерки, които да намалят равнището на стрес, като един от водещите психосоциални рискове на работното място. Много малко са организациите и фирмите в България, които правят скрининг на психичното състояние на служителите си, все още рядко в плановете за безопасни и здравословни условия на труд се отчита нивото на стреса и се предприемат съответните мерки, още по-рядко в колективните трудови договори на различни нива се договарят клаузи, свързани с превенция на стреса.

Тези констатации са сериозно послание не само към работодателите, но и към синдикатите. Тяхната споделена отговорност към този сериозен проблем би могла да доведе до важни подобрения в организацията на труда в предприятията и организациите.

 

Любен Томев, доктор по икономика,

Директор на Института за социални и синдикални изследвания