Стресът и психосоциалните рискове на работното място оказват негативен ефект

Стресът и психосоциалните рискове на работното място оказват своя негативен ефект върху бизнеса. Това бе изтъкнато на дискусионен форум, който се проведе на 16 април 2015 год. в централата Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).

„Предмет на сериозен дебат сред синдикатите, както на европейско ниво, така и в България, са здравословните и безопасни условия на труд (ЗБУТ)” – посочи д-р Иван Кокалов – вицепрезидент на КНСБ и допълни, че ефективното управление на безопасността и здравето на работното място е от полза за работниците, за бизнеса и за обществото като цяло. Особено важно е това да се има предвид по време на икономическата несигурност, когато е от съществено значение предприятията да поддържат производството и да спазват крайните срокове на договорите – подчерта д-р Кокалов.

От изнесената презентация на тема „Какво представляват страсът и психосоциалните рискове на работното място” стана ясно, че стресът се проявява тогава, когато изискванията към работника надвишават неговите възможности и  способности и той не може да се справи с тях. Психосоциалните рискове са свързани с отрицателни психологически, физически и социални последици, които се дължат на неблагоприятна организация и управление и недобър социален контакт на работното място, включително и:

  • работа при наличие на прекалено много изисквания и недостатъчно време за изпълнението на поставените задачите
  • несъответствия между изискванията за работата и компетентността на работника
  • лиспа на участие при вземането на решения, които засягат и работника
  • липса на подкрепа от страна на колегите и лоши взаимоотношения
  • психически или сексуален тормоз на работното място
  • несправедливо разпределение на работата, на премии или възможности за кариера
  • трудности при съчетаване на ангажиментите на работното място с домашните ангажименти и др.

На ниво организация отрицателното въздействие включва незадоволителни цялостни резултати на бизнеса, висок процент на отсъствията на работа, както и повишени равнища на злополуките и нараняванията. Според проучванията 50-60% от всички изгубени работни дни се дължат на стреса на работното място и психосоциалните рискове. Изследванията сочат, че психосоциалните рискове и стресът на работното място водят до сериозни разходи както за организациите, така и за националните икономики на държавите. Като цяло служителите и работниците са склонни да вземат значителен по размер отпуск, когато изпитват стрес на работното място. Изчислено е, че в Европа общият размер на разходите, свързани с психични разстройства, възлиза приблизително на 240 млрд. евро годишно.

  • 01

Друго проучване посочва негативния ефект на стреса и психосоциалните рискове върху бизнеса. Във Франция разходите, свързани със стреса на работното място са оценени на между 2 и 3 млрд. евро през 2007 г. Подобни са данните и за Австрия, като психосоциалните разстройства са основната причина за пенсиониране преди навършване на пенсионна възраст при чиновниците, като същите представляват 42% от случаите на ранно пенсиониране при тази категория служители.

В заключение се добави и значението на работниците и служителите за успешното справяне със стреса и психосоциалните рискове на работното място. Необходим е двустранен диалог между работодателите и работната сила, в който трябва да присъстват представители на синдикатите, да има взаимно изслушване на опасенията; споделяне на мнения и информация и съвместно вземане на решения. Посредством допитването до работниците и служителите ръководителите помагат за създаването на доверие.

Участие във форума взеха още магистър фармацевт Слава Златанова –заместник-председател  на Федерацията на синдикатите от здравеопазването, Юлия Симеонова – изпълнителен секретар на КНСБ, Росица Борисова – заместник-директор и координатор на проекти към Фондация „Фридрих Еберт”, Петя Недкова – заместник-председател на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Евгения Петкова – председател на СО в „Пирогов” – КНСБ, Красимир Пащрапански – председател на Синдикат „Бира, храни и напитки”, експерти и др.