25 години ФСЗ: Ако няма резултатен диалог, ще има протест

  • 0001_25_godini_FSZ
328 са синдикалните организации, членуващи във ФСЗ към 31.12.2014 г.
17 533 са членовете на ФСЗ (физически лица) към януари 2015 г.
295 са действащите КТД в здравеопазването към 31.12.2014 г.

„Федерацията на синдикатите в здравеопазването (ФСЗ) – КНСБ счита, че основният подход е социалният диалог, но ако няма социален диалог, средството, което остава, е протестът“. Това бе заявено от ръководството на синдиката по време на дискусия за социалния диалог и ролята на ФСЗ за оптимизиране на трудовите доходи на работещите в здравеопазването. Дискусията се проведе на 5 март 2015 г. в Парк-хотел „Москва“ и бе по повод 25-тата годишнина от учредяването на синдиката.

Събитието откри председателят на ФСЗ и вицепрезидент на КНСБ д-р Иван Кокалов. След като направи ретроспекция на постигнатото през годините, той изтъкна предизвикателствата пред синдиката.

„През последните няколко години здравеопазването бе обект на рестриктивна политика“, заяви председателят на ФСЗ – КНСБ. Той подчерта, че отсъствието на дългосрочна здравно-политическа визия за развитието на здравната система и приемственост в политиките на правителствата, както и липсата на стратегическо планиране е довело до настоящата неефективна форма на здравна система с негативни здравно-демографски показатели. Според д-р Кокалов вследствие на отворената и силно либерализирана здравна система всеки един нововъзникнал пазарен субект (лечебно заведение) ползва публични ресурси без доказана необходимост спрямо реалните здравни потребности на населението.

„Най-същественият елемент в една здравна система са хората“, подчерта председателят на ФСЗ – КНСБ и допълни, че стратегията трябва задължително да преминава през управлението на миграционните процеси и създаването на мотивация на медицинските специалисти за работа в България. „Основен елемент на тази стратегия трябва да бъде една адекватна политика по доходите. Считаме, че е необходимо да се разгледа и реши как да се формират работните заплати в лечебните заведения, които от една страна са търговски дружества, а от друга страна – потребяват публични финансови средства“, изтъкна д-р Иван Кокалов.

Презентация за оптимизирането на трудовите доходи на работещите в здравеопазването представи д-р Страшимир Генев, д.м. Той подчерта данните на Евростат, според които през 2002 г. страната ни е похарчила 5,3% от БВП за здраве, а през 2010 г. – 4,8%, или с 0,5 по-малко. В същото време държавите от ЕС са разходвали средно по 7,5% от БВП за здравеопазване.

Потърпевши от тази политика са не само гражданите, ползващи здравни услуги, но и работещите в здравеопазването. В общия случай заплатата на медицинския работник се състои от една малка постоянна част – основна заплата, и по-голяма по своя размер непостоянна част, която зависи от броя на преминалите пациенти (отчетените случаи).

Размерът на трудовото възнаграждение в отрасъл „Здравеопазване“ в България като общо и почасово е много по-нисък в сравнение с това в страните от ЕС и света. При средна годишна работна заплата от 8 929 лв. и 253 работни дни през 2013 г. изчисленията сочат, че средното почасово възнаграждение е 4.41 лв. или 2.9$ на час. За сравнение, средното почасово възнаграждение на медицинския работник в Украйна е 3.25$ на час, в Русия – 4.12$, Полша – 4.93$, Беларус – 7.54$, а в Германия, където работят много от българските медици – 19.53$.

Д-р Генев подчерта, че за подобряване на заплащането на труда в здравеопазването е необходимо преди всичко да се усъвършенстват формите на социален диалог. „В социалния диалог на различните равнища – национално, отраслово, общинско и на ниво лечебни заведения би следвало да бъдат представени и да участват активно и представители на частните работодатели“, акцентира той. Заедно с това трябва да се въведат възможности за колективно трудово договаряне (КТД), чрез които да се дадат повече правомощия за синдикатите и работодателите за преговори и определяне на трудовите възнаграждения в здравеопазването.

За тази цел социалните партньори в здравеопазването е необходимо да приемат правила за формирането на работната заплата на работещите в лечебните и частни заведения в частта на приходите от публични средства. Д-р Генев изтъкна, че трябва да се премине към стабилна постоянна част на трудовото възнаграждение и допълнителна – в размер на около 30-40%, като последната да не зависи от броя на пациентите, а от качеството на предоставената медицинска помощ и резултатите от провеждания диагностично-лечебен процес.

Председателят на ФСЗ – КНСБ подчерта, че по традиция се осъществява добро сътрудничество с представителните работодателски структури, а повече трудности се отбелязват с представителите на държавата, поради честата им смяна.

Д-р Иван Кокалов съобщи, че към настоящия момент представителните синдикални организации не са поканени да участват в обсъжданията на проектите и артикулираните намерения за реформи в системата на здравеопазване, при което те не са участвали в дискусии със становища и предложения по тях. Той припомни, че недооценяването на значението на социалния диалог в условията на финансова и икономическа криза води до напрежение в системата и нестабилност.

ФСЗ – КНСБ алармира, че Министерство на здравеопазването осъществява неясна съвместна дейност със съсловната организация на лекарите – Българския лекарски съюз (БЛС), но последната няма законови права и капацитет да защитава трудовите права и да защитава доходите на работещите в отрасъла.

„Винаги сме били заедно в тези дълги години на промяна. Това, което сме днес, го дължим в голяма степен на ФСЗ – КНСБ. Спорили сме често, но винаги сме се стремели към едно – по-добро здравеопазване в България“, посочи д-р Димитър Ленков – главен секретар на Управителния съвет на БЛС. Той подчерта, че е необходимо да се работи в посока издигане на авторитета на хората с белите престилки, за да получат те обществено признание.

„Признанието е важно, но също е много важно с какви средства работят и битуват тези хора. Тепърва ни предстои битка в тази посока“, ангажира се д-р Иван Кокалов.

По случай 25-тата годишнина от учредяването на синдиката лично и с адреси синдикалния актив на ФСЗ – КНСБ поздравиха Маргарита Попова – вицепрезидент на Република България, Пламен Димитров – президент на КНСБ, Чавдар Христов – вицепрезидент на КНСБ, Ивайло Калфин – вицепремиер и министър на труда и социалната политика, Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика, Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители – КНСБ, Христо Григоров – председател на Българския червен кръст, д-р Илко Семерджиев – бивш здравен министър, Мими Виткова – председател на Асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване, представители на социалните и на международните партньори на ФСЗ – КНСБ и други.

Всички те и представителите на синдикалния актив на ФСЗ – КНСБ получиха юбилейни плакети по случай 25-тата годишнина на най-големия синдикат в здравеопазването в България.

Ричард Понд – Европейска федерация на работещите в общественото обслужване: Европейската комисия води рестриктивна политика към публичните разходи

  • a01

На 6 март 2015 г. в сградата на КНСБ се проведе кръгла маса на тема „Ролята на социалния диалог за оптимизация на доходите на работещите в сферата на публичните услуги, гарант за повишаване качеството на услугите“. Кръглата маса се организира от ФСЗ – КНСБ и по случай 25-тата годишнина от учредяването й. В нея участваха представители на основните членове на КНСБ от сферата на обслужването  – Федерацията на независимите синдикати от държавното управление и организации, НБС „Водоснабдител“, Национална федерация на енергетиците и Независима синдикална федерация на енергетиците в България.

Събитието откриха президентът на КНСБ Пламен Димитров и председателят на ФСЗ и вицепрезидент на КНСБ д-р Иван Кокалов. Специален участник във форума, както и гост на честването по случай 25-тата годишнина на ФСЗ – КНСБ, бе Ричард Понд – главен експерт по колективното договаряне на Европейската федерация на работещите в общественото обслужване.

„Европейската комисия води рестриктивна политика по отношение на публичните разходи, поради което се цели и да бъдат отслабени социалният диалог и колективното трудово договаряне“, заяви Ричард Понд. Той подчерта, че ЕК дори има вицепрезидент за еврото и социалния диалог – г-н Валдис Домбровскис, но информира, че като бивш премиер на Латвия той има негативно отношение към социалния диалог. „За нас е важно публичните системи да бъдат разходоефективни, но също и заплащането на труда да е по-добро“, изтъкна Понд. Според него в плана за инвестиции на Жан-Клод Юнкер ударението не е поставено на най-важното – публичните услуги.