Недопустимо е училищният здравен кабинет да се помещава в коридора

  • 001

„Нашите деца са бъдещето на България. Тяхното здраве, физическо и психическо развитие, както и правилното им отглеждане са приоритет на семейството, държавата и действията на всички нас”, каза вицепрезидентът на КНСБ и председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването (ФСЗ) – КНСБ д-р Иван Кокалов при откриването на кръгла маса, посветена на проблемите на детското и училищното здравеопазване в България и предизвикателствата пред синдикатите.

Кръглата маса бе организирана от ФСЗ – КНСБ на 29 октомври 2013 г. и в нея участие взеха представители на Комисията по здравеопазване в Народното събрание, Министерство на здравеопазването, Министерство на финансите, общинските власти в България, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи в България и на други институции и организации.

В дискусията участваха професионалисти по здравни грижи, работещи в сферата на детското и училищно здравеопазване от цялата страна (детски ясли, обединени детски заведения, целодневни детски градини, кухни за детско хранене, училищни здравни кабинети), от териториалните структури на ФСЗ – КНСБ, директори на детски заведения и други.

Недопустимо е училищният здравен кабинет да се помещава в коридора. Това каза заместник-председателят на Федерацията на синдикатите в здравеопазването (ФСЗ) – КНСБ Слава Златанова по време на дискусията, която се оформи в рамките на кръгла маса. Коментарът й бе по повод пример, даден от един от участниците в кръглата маса, за училище в Кърджали, в което здравният кабинет е позициониран в коридора.

Д-р Иван Кокалов открои основните проблеми, които стоят пред детското и училищното здравеопазване в България. Сред тях са липсата на контрол върху средствата от държавния бюджет за детско здравеопазване в общините, както и неадекватният принцип на формиране на единните разходни стандарти, който не отчита разходите за труд – както заложеният в Отрасловия колективен трудов договор ръст на заплатите, така и изискванията на Наредба № 26 за Устройството и дейността на детските ясли и кухни и здравните изисквания към тях.

Председателят на ФСЗ – КНСБ изтъкна, че самата наредба не посочва категорично структурата на детските ясли, например съотношението на медицинския персонал спрямо броя на децата в групите, което позволява на общините да разширяват този щат, който се издържа от средствата по единния разходен стандарт. „Така, въпреки че в наредбата е заложено в яслените групи да има до 16 деца, специалистите по здравни грижи работят с по 20-22 деца в група, което влошава здравната грижа за тях”, коментира Слава Златанова.

Тя посочи, че с оглед на очакването от 1 януари 2014 г. да се повиши минималната работна заплата за страната, съществува риск за сериозно приближаване на възнагражденията между квалифицираните медицински специалисти и помощния персонал в училищата, а това ще породи и сериозно социално напрежение в колективите. Още една причина за повишаване на напрежението е практика от страна на някои директори на училища да използват медицинските сестри като преподаватели по здравни въпроси, когато децата имат свободен час. Разбира се, възнаграждение за това няма. Примери за такива практики, които са в абсолютно нарушение на законодателството, бяха дадени от участниците в кръглата маса.

Проблем пред детското и училищното здравеопазване е застаряването на персонала, тъй като липсва мотивация за млади медицински специалисти, които да влязат в системата. Причината за това е лошото заплащане, лошите материални условия и голямата отговорност.

„Повечето от новодипломираните специалисти притежават компютърни умения и владеят чужд език. Това ги кара бързо да напуснат страната в търсене на по-доходна работа в страни, където за съжаление също има глад за такива специалисти”, коментира д-р Иван Кокалов и допълни: „Държавата трябва да предприеме спешни мерки за мотивация на медицинския персонал в областта на детското и училищното здравеопазване, защото това се отразява на нашите деца. Необходима е промяна на нормативната база, която засяга труда на работещите”.

В тази светлина бяха и препоръките на участниците в кръглата маса:

1. Да се извърши анализ на действащата нормативна уредба и приемане на промени подобряващи дейността на детско и училищно здравеопазване;

2. Да бъде увеличен единният стандарт за издръжка на децата за делегираните дейности в системата на общинското здравеопазване, както и ежегодно да се договаря минимална начална работна заплата по категория персонал;

3. Да има постоянен контрол от страна на Министерство на финансите и на общините, както и да се изготви ефективна програма за продължително обучение и квалификация на персонала, свързана с потребностите на медицинските специалисти по здравни грижи, работещи в детско и училищно здравеопазване;

4. Да бъдат мотивирани здравните специалисти, работещи в системата детското и училищното здравеопазване за продължително обучение и квалификация в съответствие със съвременните европейски стандарти.