Президентът на КНСБ Пламен Димитров: 1% в Европа притежава половината от богатството на континента

  • EESC


Неравенството в Европа става все по-голямо, а приходите от труда на хората се разпределят все по-неравномерно. 10 на сто от населението на континента притежава 90 на сто от всички богатства, а 1% държат 50 на сто от всички блага. Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров пред пленарната сесия на Европейския икономически и социален комитет. Лидерът на най-големия синдикат бе докладчик по темата „Неравенство в Европа и социални последици“.


През 70-те и 80-те години на миналия век горният 1% държи 20% от богатството, следващите 9% притежават 30%, средната класа от 40% притежава 40% от богатството. Неравенствата в доходите намаляват значително . От 1980 г. насам обаче неравенството пак започва да расте. Днес частният капитал в развитите страни в ЕС-28 е между 500% и 600% от БВП, като в Италия достига 800%, сочат данните, представени пред ЕИСК.
Според Димитров съществен е проблемът и с разпределението на богатството по пол. Страни като Словакия и Франция са най-засегнати от този процес, следвани от Австрия, Германия и Гърция. В Словакия и Франция повече от

75% от богатството принадлежи на мъжете и едва 25% – на жените, при коренно различна полова пропорция на населението. В Австрия, Германия и Гърция около 55% от богатството принадлежи на мъжете.
Разширяването на неравенствата в богатствата и доходите през последните десетилетия се потвърждава и от увеличението на коефициента на Джини, който се е повишил средно в отделните страни от ОИСР - от 0,29 в средата на 1980 г. до 0,32-0,35 в периода 2013–2015 г.
Тази тенденция в по-бедните държави вече е критична – в страни като България, Литва и Румъния коефициентът вече достига критични стойности, надхвърляйки 0,37 .

Според ЕИСК, съществува рискът да се постави пред сериозно изпитание средната класа в ЕС в средносрочен период. В обозримо бъдеще все повече работни места ще изчезват вследствие на процесите на цифровизация и роботизация. Освен това, ще си отиват и определени видове професии, макар че може  да се предположи, че ще се създават нови. Тези промени, ако не се управляват подходящо, се предполага, че ще действат в посока на засилване на неравенствата.

„Ускорената глобализация през последните три десетилетия увеличи данъчната тежест върху труда и обърна дела на заплатите и капитала в брутния вътрешен продукт. В резултат на това делът на заплатите в БВП намаля с 0,3% средно годишно между 1980 г. и 2006 г. в повечето държави – членки на ОИСР. През същия период делът на печалбата в БВП нарасна от около 31 % на 47 % в ЕС-15 . ЕИСК счита, че държавите членки и Европейският съюз следва спешно да приложат политики за обръщане на тази тенденция“, се казва още в доклада на Пламен Димитров.