Изявление на Бернадет Сегол – генерален секретар на ЕКП по повод евродемонстрацията, проведена на 4 април 2014 г. в Брюксел

Бернадет Сегол - генерален секретар на ЕКП„Нашето послание е просто и ясно, и такова, което лидерите на ЕС не искат да чуят – че техните политики за справяне с финансовата криза не са достатъчни, че те са предизвикали нарастване на социалната и икономическа криза."

На 4 април 2014 г. близо 50 000 европейски синдикалисти демонстрираха в центъра на Брюксел.

За някои белгийци това може би беше още едно неудобство породено от факта, че Брюксел е дом на институциите на ЕС, като например хаоса в трафика причинен от пристигането на Министър-председателите на държавите членки на ЕС на Европейската среща на високо равнище, или пък мерките за сигурност по повод скорошната визита на Президента Обама.

Разликата обаче е съществена – това не е събитие, от което гражданите трябва да се държат настрана, напротив те са горещо приканени да се присъединят и да изразят своето мнение.

И така, защо синдикатите объркват всекидневния живот на Брюксел и какво искат да кажат? Посланието ни е просто и ясно, и такова, което лидерите на ЕС не искат да чуят – че техните политики за справяне с финансовата криза не са достатъчни, че те са предизвикали нарастване на социалната и икономическа криза. Нашето послание е, че строгите икономии не вършат работа.

Докато европейските лидери се поздравяват, че кризата е преминала, ние заявяваме, че кризата с безработицата и бедността не е приключила и с нея тепърва трябва да се справим. Докато европейските лидери твърдят, че трябва да продължим с политиките на строги икономии, нашето послание е, че ние имаме нужда от нови политики, за да може Европа отново да заработи.

Виждаме това в Белгия, където безработицата се задържа на 8.5%, безработицата сред младите е засегнала всеки четвърти и където от началото на годината 50 000 човека са лишени от обезщетения за безработица. И все пак положението в Белгия е по-добро от това в много други държави от ЕС.

За онези късметлии, които работят в Белгия, заплатите в последните пет години в по-малка или по-голяма степен следваха инфлацията. Но в 18 от 28 държави-членки реалните заплати бяха орязани. В Гърция – с почти една четвърт, като не вземаме предвид увеличенията в прякото данъчно облагане. Заплатите се понижиха не само в Испания, Португалия и Унгария, но и във Великобритания и Холандия.

Повече от 26 милиона европейци изобщо нямат работа. В сравнение с 2008 г. безработните са с 10 милиона повече. Ситуацията при младите хора е още по-тежка – 7.5 милиона млади европейци нито работят, нито учат, нито се обучават. Много от най-високо образованите и най-предприемчивите напускат родната си страна в търсене на работа на друго място.

Някои са дошли в Белгия да търсят нови възможности. Не всеки в Белгия е толерантен към новодошлите, но положението в други страни е още по-лошо. В Испания, където младежката безработица е над 50%, повече от четвърт милион млади хора са напуснали страната миналата година в търсене на възможности за работа в други европейски държави или в страни от Латинска Америка. Същото се случва и в Португалия, Гърция и Ирландия, която от страна с най-висок процент на имиграция, се превърна в страна с най-висок процент на емиграция.

Какво може да се направи? Като първа стъпка европейските лидери трябва да осъзнаят, че само строгите икономии няма да премахнат нашите икономически беди – напротив, високата безработица и спадащите заплати намаляват харченето, като съответно се намалява и търсенето на стоки и услуги. Това е видно из главните търговски артерии на Европа. Една от причините за нашата демонстрация е да изразим недоволството си от икономическата ситуация и провежданите икономически политики.

Второ, има нужда от инвестиции в инфраструктура, образование и обучение, в изследвания и развитие на нови индустрии. Енергийната ефективност и възобновяемата енергия например биха създали работни места в Европа и биха намалили разходите (и зависимостта) от внос на нефт, газ и въглища от Русия. Но инвестициите във възобновяеми източници на енергия са намалели, а ЕС отстъпва от позициите си за производство на електричество като отказва да постави като цел енергийната ефективност след 2020 г.

ЕС говори за създаване на условия за европейско индустриално възраждане, но не притежава инструментите и политиките за това. Напротив, орязването на разходите за образование и транспортна инфраструктура още повече намаляват перспективите това да се случи.

Така че Европа се нуждае от нов път – това поискаха синдикатите. Съжаляваме за неудобството, но сме дълбоко убедени, че за обикновените работещи хора, които се мъчат да плащат сметките си и за тези, изключени от пазара на труда е от жизнено значение да предадем нашето послание по най-добрия възможен начин!