Д-р Христов-писмо-управляващ директор на МВФ - Петък, 1-6-2006

Председателят на КНСБ д-р Желязко Христов изпрати писмо до управляващия директор на МВФ г-н Родриго де Рато и Фигаредо, в което синдикалният лидер настоява МВФ да преразгледа политиката си по отношение на социалните аспекти на развитие на България.
Предоставяме на вашето внимание пълния текст на писмото, копие от което е...

Председателят на КНСБ д-р Желязко Христов изпрати писмо до управляващия директор на МВФ г-н Родриго де Рато и Фигаредо, в което синдикалният лидер настоява МВФ да преразгледа политиката си по отношение на социалните аспекти на развитие на България.
Предоставяме на вашето внимание пълния текст на писмото, копие от което е изпратено и до ръководителя на мисията на МВФ за България г-н Ханс Фликеншилд, и до постоянния представител на МВФ за България г-н Джеймс Роуф:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН де РАТО,

С настоящото писмо искам да изразя своето остро безпокойство по повод качеството на социалната политика, която се залага в приетия вече бюджет на Република България за 2006 г. Парадоксален е фактът, че в година, решителна за присъединяването ни към Европейския съюз, доходите на огромната част от българското население ще продължи да изостава “на светлинни години разстояние” от европейските стандарти. Предвиденият от 1 юли 2006 г. 6%-ен ръст на работните заплати на заетите в бюджетната сфера ще доведе до реален спад /с отчитане на годишната инфлация/ на техните доходи от 0.95%. Предполагайки, че заплащането в материалната сфера ще взима пример от промяната на същото в бюджетната, може да се очаква, че и там реалният ръст на работните заплати ще е нулев. Това, че се предвижда намаляването на осигурителната тежест с 6 процентни пункта, няма да повиши жизненото равнище, тъй като едновременно с 5 процентни пункта нараства делът на личната осигурителна вноска на работниците и служителите. Сходна е картината и при пенсионерите, чиито пенсии ще нараснат едва с 5 на сто, което ще доведе до техния реален спад.
Към тези крайно негативни факти отново се добавят намеренията за премахване на добавките за трудов стаж и за вредни условия на труд. Отново се проявяват претенции за либерализиране на трудовото законодателство и то най-вече в посока на разширяване възможностите на работодателите да съкращават работници и служители. Пак се настоява за премахване на законово регламентираната минимална работна заплата, както и на законовите ограничения пред полагането на извънреден труд. Ще продължава да нараства и личната осигурителна вноска на работещите с оглед нейния дял да се изравни с частта, заплащана от работодателите. Хронично е недофинансирането на социални сфери като здравеопазване, образование и наука.
Всички тези намерения, чиято реализация ще се отрази изключително тежко върху жизнения стандарт на населението, се подкрепят от значителната част от българските работодатели, а част от тях – и от самото правителство. За безкрайно съжаление подкрепата идва и от Международния валутен фонд и то в много случаи не само като подкрепа, а и като императивни препоръки. Това създава впечатление в обществото за неформална “коалиция” между правителството, МВФ и капитала.
Няма обяснение силното противоречие между темповете на желания икономически ръст и незаинтересоваността от подобряване на условията за живот в страната. От една страна, наблюдаваме една трайно продължаваща макроикономическа стабилност, характеризираща се с устойчив ръст на БВП – над 5 на сто годишно, годишна инфлация между 3% и 6%, рязко намаляващ външен държавен дълг – вече под 30 на сто от БВП /дори и чрез операции за предсрочното му изкупуване/, чуждестранни инвестиции по около 2 млрд. евро годишно, нисък основен лихвен процент – 2.05 %, постоянно покачващ се кредитен рейтинг, фискален резерв над 2.5 млрд. евро, системно преизпълнение на държавния бюджет, достигащо до 1 милиард евро годишно. От друга страна – хората създаващи благата, а и тези в извън трудова възраст, остават на заден план, което води до ескалация на социалното напрежение. Пресен пример за това, че търпението на хората не е безкрайно, са продължилите през целия месец декември протести на българските учители. Ясен пример е и емиграцията по икономически и социални причини на 1,2 млн. българи - млади, образовани и квалифицирани, което създава друга негативна перспектива за страната.
Споделям безпокойството на Вашата институция по повод рязкото нарастване на дефицита по текущата сметка, който се очаква да надхвърли 13% от БВП за настоящата година. Не мога, обаче, да се съглася, че разрешаването на този проблем трябва да е на такава висока социална цена. Тук искам да припомня, че рязкото нарастване на дефицита спрямо предходната година е на 90 на сто обусловено от влошаването на външнотърговското салдо. Ако анализирате структурата на вноса, ще забележите, че делът на така обезпокояващите Ви потребителски стоки за периода януари – октомври 2005 г. е едва 15%, докато за суровини и материали – 36.2%, инвестиционни стоки – 27.5%, енергийни ресурси – 20.3%. Ако разгледате причините за увеличението на вноса с 27.6% за същия период, ще видите, че то се дължи на инвестиционни стоки – 9%, енергийни ресурси – 8.9%, суровини и материали – 6.1% и чак на последно място са потребителските стоки с 3.2%. Очевидно е, че не населението с неговата критично ниска покупателна способност /както от доходи, така и от кредити/, е причина за проблемите с текущата сметка, в т. ч. и за рязкото увеличаване задлъжнялостта на частния сектор.
Рисковете за България в процеса на присъединяване към ЕС като една бедна, с драматични доходи на населението страна, остават.
Изхождайки от казаното дотук, настоявам МВФ да преразгледа политиката си по отношение на социалните аспекти на развитие на България. Очаквам спешна среща, още през м. януари 2006 г. с мисията на фонда за страната, на която подробно да обсъдим повдигнатите въпроси и да постигнем приемливи решения.


С уважение,
Д-Р Ж. ХРИСТОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КНСБ