КНСБ иска тригодишни програми за увеличение на доходите в градския транспорт в страната

  • site_varna_1
 

Тригодишна програма за увеличение на доходите на работещите в градския транспорт с поне 10 на сто годишно предложи президентът на КНСБ Пламен Димитров на кмета на Варна Иван Портник. Целта е да се преодолее недостигът на хора в дружеството и да се очертае ясна перспектива за развитие през следващите години. За целта ще се нужни 1,8 млн. лв. – 2 млн. лв. от местната хазна. От общинското дружество признават, че вече има недостиг на шофьори и графиците се правят трудно, посочи Димитров. Получихме уверение от кмета, че ще проучи въпроса и евентуално ще направи предложение до ОбС до края на август т.г., добави той. Подобни програми ще бъдат предложени и на други областни градове като Бургас, Пловдив и Стара Загора, заяви Пламен Димитров на пресконференция в морската столица.

Подобна програма беше приета от Столичния общински съвет преди месец, по предложение на президента на КНСБ и председателят на СТСБ Екатерина Йорданова.

Преди срещата с варненския градоначалник президентът на КНСБ и председателят на СТСБ Екатерина Йорданова се срещнаха с работещите в градския транспорт на Варна и ръководството. Бяха обсъдени теми като заплащането в дружеството, финансовото състояние на компанията, както и перспективите пред развитието на градския транспорт във Варна.

Президентът на КНСБ беше във Варна като част от кампанията „Сивото убива“, насочена срещу сивата икономика. КНСБ иска още заплатите на медицинските сестри в училищното и детското здравеопазване във Варна да станат поне 900 лв. В момента те са между 750 и 800 лв., обяви лидерът на синдиката. Тоя настоя също за увеличение с поне 100 лв. месечно на заплатите на работещите в сферата на културата, които са също твърде ниски.

Целта на информационната кампания под мотото „Сивото убива“ е да се повиши обществената осведоменост и да се насърчи гражданското участие в процесите и политиките за ограничаване и превенция на недекларираната заетост в България. Според данни на Европейската комисия нейният процент у нас е 18 при средно равнище в ЕС около 11,6%. Най-засегнатите сектори от това явление са селското стопанство, където почти всеки втори е в сивата икономика, строителството и леката промишленост, особено в шивашкия сектор.

Пламен Димитров посочи, че че вече работи и ново мобилно приложение – VOX KNSB, което дава възможност на хората да подават сигнали срещу некоректни практики на работодателите или фирмите. След време, на база на регистрираните жалби, синдикатът ще направи своеобразни регистри на работодателите, които ощетяват служителите си, както и на тези, които спазват правилата.

В България около 80 на сто от автосервизите са в „сивия” сектор, предлагат услуги със съмнително качество и застрашават човешки живот. Поради неправилни и некачествени ремонти и поддръжка, извършени от нискоквалифициран персонал и с резервни части със съмнително качество, се повишава броят на пътните инциденти, причинени от неизправни автомобили, заяви Емил Германов от Съюза на автосервизите в България.

 „Автопаркът у нас е много стар, обслужва се безобразно и катастрофите стават поради технически причини”, коментира Германов. Статистиката на бранша сочи, че годишно  у нас 99 души на един милион население загиват на пътя поради технически причини.  За сравнение цифрата за Европа е 50 загинали на милион население.

Около 6900 са регистрираните сервизи у нас, докато нелегалните са 3-4 пъти повече, посочи още Емил Германов.

Според данните на браншовата организация, 90 на сто е недекларираният труд в автосервизите.  Един монтьор в сивия сектор заработва между 4000 и 5000 лева месечно, като не се плащат осигуровки и данъци. Когато е „на светло”, един автомонтьор получава между 2500 и 3000 лева заплата, отчете Германов.

Няма никакви изисквания за работещите в сервизите и регистрацията на обектите, липсват и гаранция и отговорност.  А натискът на сивата икономика в бранша кара легалните сервизи да свалят цени, което води до сериозен компромис с качеството и гаранцията, отбеляза още специалистът.

В рамките на кампанията бяха посетени няколко варненски предприятия, сред които “Електроразпределение Златни Пясъци” АД и „Булярд“ АД.