2301 лева трябват на четиричленно семейство, за да живее нормално

  • PD

2301 лева трябват на четиричленно домакинство от двама възрастни и две деца, за да преживяват. Това съобщиха по време на пресконференция президентът на КНСБ Пламен Димитров и изследователят от Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) Виолета Иванова. Данните са от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот в България през третото тримесечие на тази година. Средствата включват задоволяването на нормални човешки потребности като храна, условия на живот, здравеопазване и образование.
В анализа е отразено поскъпването най-вече на основни хранителни стои и енергийни източници, което натоварва основно бюджета на бедните домакинства. Устойчиво се запазва високият дял на бедните, а изводът е, че разпределението на доходите в страната е неравномерно.


Средно на човек нужната издръжка на живота е 575, 28 лева.Това прави поне 1474 лв. брутна заплата за всеки от двама работещи родители, пресмята институтът на КНСБ.

За София парите са още повече. Необходимите средства за четиричленно домакинство в столицата са 3003, 32 лева, като средно на човек издръжката на живот е 750, 83 лева. Това е с близо 30 на сто или около 200 лв. повече спрямо останалите градове в страната. Сметката сочи, че в такъв случай брутната работна заплата за двама работещи родители с две деца, живеещи в София, трябва да бъде не по-ниска от 1924 лева. Според официалните данни за заплатите в София средната в столицата е 1405 лева, която е с близо 27 процента по-ниска от необходимата. Поскъпването идва от цените на хранителните стоки, които растат с 4,4 на сто на годишна база, а при нехранителните темпът се задържа на относително по-ниски нива от 1,6 на сто, което означава, че инфлацията плавно се завръща в България.

Данните за заплатите на наетите през третото тримесечие на 2017 г. отчитат средна работна заплата за страната от 1037 лева, която е с близо 30 процента по-ниска от необходимите средни стойности за издръжка.
„Под тези средства са 75 процента от домакинствата в България или общо 5 400 000 българи, което означава, че голямата част от хората не получават достатъчно, за да живеят нормално. Само 25 процента или 1 800 000 са с общ доход на човек над издръжката на живот“, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.
От началото на годината динамиката на средната работна заплата запазва тенденция на последователно нарастване спрямо същия период на предходната година. През второто тримесечие на 2017 г., общият доход реално се увеличава със 7.1% на годишна база. В сравнение със същия период на 2010 г. (второ тримесечие), общият доход реално нараства с 39.3%, а ръстът значително изпреварва този на издръжката на живот от 14.6%.

Все още обаче, темпът на нарастване на общия доход е недостатъчен, за да покрие необходимите средства за живот, отчита ИССИ. Това важи в голяма сила за някои области, където изоставането на общия доход е почти два пъти от необходимите средства за издръжка на живота (Видин, Търговище, Кърджали, Сливен, Разград).

Ръстът на заплатите не касае особено най-бедните домакинства, а облагодетелства най-богатите, сочат данните. За периода второ тримесечие 2015-2017 г. устойчиво расте делът на  високодоходните домакинствата - от 19.5% до 25%, докато тези под прага на бедност остават същите като бройка. Това се дължи на факта, че нарастват предимно високите работни заплати, спрямо пазара на труда -  търсенето на високо квалифицирана и качествена заетост.


През последните три години устойчиво се задържа тенденцията на по-бързото нарастване на възнагражденията в частния сектор. През трето тримесечие на 2017 г. отчетеният ръст на СРЗ в частния сектор е от 11%, докато в обществения сектор е от 7.9%. Средният размер на брутните възнаграждения в обществения сектор (1050 лв.) продължава да е по-висок от този в частния (1033 лв.), което показва потенциал за още изсветляване в бизнеса. Все пак темпът на нарастване на заплатите в частния сектор е по-висок от този в публичните институции и разликата между размера в двата сектора ускорено се свива.

През септември 2017 г., по данни на НСИ, 28.7% от промишлените предприятия определят недостига на подходяща работна сила като фактор за осъществяване на дейността. Нарастването е с повече от три пъти в сравнение със същия период на 2012 г. (7.8%).

Истински бум в заетостта  през последните 5 години регистрират „Дейности в областта на информационните технологии” и „Информационни услуги”, като в същото време се увеличава и заплащането на труда в тях – съответно с 41.6 и 45.3% за аналогичния период.

Разликата в максималната и минимална стойност като средно заплащане на труда (между информационни технологии и ресторантьорство) достига 5.3 пъти, през трето тримесечие на 2017 г., при 6 пъти през 2012 г. (между информационни технологии и дейности по охрана и разследване).
Диференциацията на работните заплати по области продължава да задълбочава социалните неравенства. Във всички области на страната, с изключение на София, средната заплата е по-ниска от идентичната за страната. Все по-силно се разтваря ножицата между столицата и най-бедните области в страната. Трудовите възнаграждения във Видин (668 лв.) са повече от два пъти по-ниски от тези в София (1405 лв.).

„Драстично нараства броят на наетите лица на минимална работна заплата в края на септември, достигайки 17.5% от общо наетите в страната (403 294 лица), при 14.5% през същия период на 2016 г. В обществения сектор делът се запазва на 9.4% без ясно изразена тенденция за нарастване, докато в частния сектор достига до 19.9% от всички наети в сектора, при 16% през същия период на 2016 г“, обясни Пламен Димитров. По думите му чувствителният ръст на наетите на минимална заплата през последната година се дължи на увеличението на размера й с 9.5%. Това обаче е сигнал за неформални трудови отношения, обстоятелство, което се прилага най-вероятно при сезонната заетост. За пример той даде двойното увеличение на наетите лица срещу минимално заплащане в хотелиерския и ресторантьорски бизнес. През тази година те са 38,5 %, при 16,9 през същия период на 2016 г.

От 2012 г. досега минималната работна заплата се е повишила с 62.5%, но тя остава най-ниска в ЕС 28 – 235 евро. Крайно незавидна е и позицията ни на Балканския полуостров. При нас тя е с 26.2% по-ниска от тази в Румъния, от Сърбия с 5.2%, с 65.6% от Гърция, с 46.9% от Турция, със 70% от Словения. Само в сравнение с Албания МРЗ  е по-висока с 29.9%.
При това, ценовото равнище за хранителните стоки и безалкохолни напитки в България представлява 71% от средното равнище за ЕС, докато в Румъния е 62.4%, в Македония 58.3%, а в Сърбия 69.2%. Това означава, че получаваме малко, а плащаме повече в магазина, обясни Пламен Димитров.
КНСБ ще продължава да работи в посока повишаване на доходите за труд и през следващата година. Според Пламен Димитров минималната заплата трябва да стане поне 50 процента от средната. Освен това стартовото възнаграждение за висшист трябва е 700 лева. По думите му държавните институции трябва да провеждат ефективен контрол при укриване на осигурителните вноски, който да доведе до осезаемо редуциране на сивата икономика.