КНСБ иска повишение на минималната работна заплата и доходите от труд

Икономическата ситуация в страната, обаче, не позволява увеличение до европейските нива

„За КНСБ е от съществено значение и няма как синдикатът да е против повишаването на минималната работна заплата (МРЗ), а оттам и на останалите трудови възнаграждения в страната, но се опасяваме, че сегашното икономическо състояние на Република България не би позволило това да стане във вида, в който го предлагат вносителите.” Това се казва в становището на КНСБ по повод проекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен в Комисията по труда към Националния съвет за тристранно сътрудничество от Волен Сидеров и група народни представители.

Целта на внесения законопроект е повишаване размера на МРЗ за страната, така че тя да бъде съобразена със средното за Европейския съюз (ЕС) ниво на това възнаграждение. В мовитите към законопроекта се отстоява идеята, че чрез промяната ще се стимулира повишаването на производителността на труда в страната и ще направи българския пазар на труда конкурентен на европейския. Според носителите повишаването на покупателната способност на населението ще стимулира вътрешния оборот и потреблението на стоки и услуги.

КНСБ като цяло и по принцип възприема основната идея, заложена в законопроекта, но според синдиката предложението МРЗ за страната да не бъде по-малка от средната МРЗ за държавите от ЕС е икономически необосновано.

Според анализ на КНСБ през 2013 г. данните на Евростат за 21 страни членки със законово определяна МРЗ варират от 157,50 евро в Румъния до 1874,19 евро в Люксембург. Първият въпрос, който възниква, е как ще се определи средният размер на МРЗ в ЕС, след като в 8 от страните такава не съществува и в повечето случаи действат териториално разпрострени браншови споразумения за минимални тарифи. Второ, не може МРЗ в Люксембург (с малко над 500 хил. души население) да е с еднаква тежест спрямо тази в 38 милионна Полша или 65 милионна Франция, още по-неясно е, каква част от наетите са на МРЗ. Трето, няма икономическа логика България, произвеждаща едва 0.3% от БВП на съюза, да се равнява по доходи примерно с Австрия или Дания.

Ако все пак възприемем средния непретеглен размер на МРЗ за 20-те страни (без България) - 764,45 евро, при предлаганата промяна това означава, че МРЗ за България през 2013 г. е трябвало да бъде 1495,13 лв., а не 310 лв., т.е. 4,8 пъти по-висока. В становището на КНСБ се казва, че такава стъпка не може да бъде направена от никоя държава, още по-малко от частния сектор в България.

За КНСБ, когато става въпрос за международни сравнения, е логично доходите от труд в България по паритет на покупателна способност (ППС) да бъдат в същото съотношение спрямо средноевропейските, в което е брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението по ППС спрямо средното за ЕС ниво. Този механизъм отчита както равнището на създадения продукт, така и покупателната способност на дохода.

Евростат разполага с данни за нетното годишно възнаграждение на сам работник, без деца, със заплата, равна на 50% от средната – по страни и за ЕС-27. Прилагането на горепосочения механизъм показва, че през 2012 г. това нетно възнаграждение по ППС (на база „Фактическо индивидуално потребление”) в България представлява 33% от средноевропейското, докато българският БВП на глава от населението по ППС е 47% от този на ЕС-27. Това означава, че този доход е подценен с около 30 на сто и вместо 2794,60 евро би следвало да бъде 4001,94 евро.

В случаите, когато няма данни за средноевропейски равнища, което напр. важи за минималната работна заплата (МРЗ) и средната работна заплата (СРЗ), могат да се прилагат сравнения с отделни страни.

Сравнение на България по БВП (ППС),МРЗ и СРЗ (ППС) с някои страни от ЕС

България – БВП и МРЗ 2012 г. (%)

БВП (ППС)

МРЗ (ППС)

България – БВП и СРЗ 2011 г. (%)

БВП (ППС)

СРЗ (ППС)

Белгия = 100

39

25

Германия = 100

38

25

Гърция = 100

63

32

Финландия = 100

40

31

Ирландия = 100

36

26

Холандия = 100

36

26

Малта = 100

55

35

Малта = 100

55

41

Португалия = 100

62

47

Португалия = 100

61

50

 Тоест, ако съпоставяме позицията си по МРЗ и СРЗ с тази по равнище на БВП и производителност на труда спрямо посочените страни, разликите като недооценка варират между 20 и 50%. За КНСБ, такъв ръст, който да компенсира различията, може да се постигне в рамките на 4-годишен период, което по-лесно може да бъде понесено от икономиката на страната, особено при благоприятна конюнктура.

Субективните представи на работещите българи от изследването на КНСБ „Синдикален барометър – 2014” сочат, че средната стойност на необходимата МРЗ през настоящата година трябва да е около 530-550 лв.

В становището на КНСБ се заявява, че ако все пак народните представители счетат, че повишаването на размера на МРЗ за страната може да се осъществи по предложения начин, то КНСБ не е против приемането на законопроекта.