Предлаганата МРЗ едва ще покрива средствата, необходими за физическо оцеляване

  • img_2978

„Понятието „организация на труда“ почти изчезна от съвременния икономически речник. Така постепенно от научно обоснован инструмент за управление на развитието, за икономически и социален просперитет, заплащането на труда се превърна просто в разход, който поражда трудности и проблеми, както за бюджета на държавата, така и за предприятията. Обратно – управлението на заплатите трябва да е основен елемент в процеса на развитие на предприятията за едновременното постигане на оптимизация на разходите и увеличаване мотивацията на работещите.”


Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров във всъпителното си слово при откриването на кръглата маса „Заплащането на труда в България – предизвикателства и перспективи”, която се проведе днес в Централния военен клуб. Повод за организирането на форума бе Световния ден за достоен труд – 7 октомври.

Пламен Димитров изтъкна, че методите за определяне на цената на труда следва да способстват за жизнеспособността и устойчивостта на предприятията, ведомствата, икономиката и държавата, тъй като от тях и размерите на възнагражденията се предопределя ефективността на стимулиращото им въздействие за постигането на предварително зададени резултати. Той отбеляза, че те задължително стриктно следва да се вписват и в законовите норми и правила – международни и вътрешни, в т.ч. конституционни.

Според КНСБ Кодексът на труда дава твърде оскъдни насоки и изисквания за формирането на трудовите възнаграждения – законодателят регламентира само двете класически форми на заплащане на труда – според времетраенето (повременна) и според изработеното или сделна (възнаграждението е за единица изработка). Пламен Димитров наблегна върху факта, че законодателството регулира и някои допълнителни трудови възнаграждения, задължителни за прилагане, но отсъстват каквито и да било основополагащи постановки за начина на формиране на трудовите възнаграждения, които да подлежат на контрол и санкции при неспазване. Той посочи, че с нормирането на труда се решават важни задачи на развитието на професионалните и интелектуални способности на работещите, по-пълното използване на техния трудов и творчески потенциал, а също така съхранение на тяхното здраве и постигането на удовлетворение от труда, за каквото днес дори не се споменава.

За КНСБ е несъмнен приоритет използването на системи на заплащане на труда от т.н. аналитичен тип, които се базират на степенуване и йерархизиране на функциите и работните места въз основа на ясни критерии. Пламен Димитров изтъкна, че пренебрегването на такъв подход в практиката на определяне цената на труда в България е една от причините за съществуващия разнобой в размерите на възнагражденията за едни и същи длъжности и функции и за отсъствието на валидни доказателства за спазването на принципа „за равен и равностоен труд – равна заплата“.

Пламен Димитров коментира и Проекта за бюджет – 2013. „Минималната работна заплата в нетния си размер едва покрива средствата, необходими за физическо оцеляване. При пенсиите крайно недостатъчният дори за компенсиране на инфлацията среден процент от 9.3 и диференцираното му прилагане съобразно годината на пенсиониране в никакъв случай не решава проблеми, а напротив – задълбочава ги. Промените приключват с новите размери на социалната пенсия – 110 лв., на минималната пенсия за осигурителен стаж – 150 лв. и тавана на осигурителния доход – 2200 лв. Без добри новини за майките, за децата, за хората с увреждания, за безработните, за всички, които „тежат” на системата за социално подпомагане”, каза той.

Според него са твърде песимистични и очакванията за работещите в различните бюджетни дейности. Планираните средства за образование са 3.5% от БВП или 9.3% от общите разходи, въпреки че в образованието са съсредоточени приоритетите на правителството. Пламен Димитров отбеляза, че въвеждането на новия модел на заплащане на служителите в държавната администрация е довело до твърде ефект различен за отделните ведомства и по отношение на различните категории служители. Той коментира и ситуацията в сферата на здравеопазването, където част от дейностите са прехвърлени за финансиране от НЗОК: „Трудна година се очертава за Центровете за спешна медицинска помощ, Домовете за медико-социални грижи за деца, Лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, Трансфузионната хематология и преработване на кръв и кръвни продукти, Регионалните здравни инспекции и др. Затруднения в тях ще има както за текущата издръжка, така и за без това ниските възнаграждения, които остават непроменени вече четвърта година. Това води до демотивация на персонала и напускане на системата, без да е налице интерес от новопостъпващи.”

Пламен Димитров определи като най-отчайваща ситуацията в сферата на културата. Той каза, че с планираните средства се осигуряват увеличения размер на МРЗ за страната, както и повишение на субсидираните бройки в нови музеи и издръжката на нови библиотеки и читалища в регионите и допълни, че повече служители в тези културни заведения (почти всички с висше образование), заемащи длъжности с висока материална отговорност и натовареност (музейни уредници, реставратори, библиотекари) са обречени на мизерно съществуване. Заплатите им не са актуализирани с години и вече се приближават до минималната за страната.

Президентът на КНСБ подчерта искането на Конфедерацията за дългосрочна държавна политика, която да се опира на ясни и точни критерии за оценка значимостта на труда на учителя, лекаря, медицинската сестра, полицая, научния работник, културния деец, административния служител. Той наблегна върху това, че за повечето от тези длъжности и професии съществуват общоприети международни стандарти и заплащането на труда трябва да се обвърже с тези стандарти, а не да се иска механично съкращение на персонала като условие за повишаване на заплатите. „Досегашната практика на нагаждане на цената на труда съобразно бюджета просто трябва да се обърне и бюджетът да се прави съобразно необходимите разходи за инвестиции, издръжка и труд”, каза още той.

В кръглата маса участие взеха представители на социалните партньори на КНСБ, сред които бяха Васил Велев – председател на АИКБ, Димитър Бранков – заместник-председател на БСК и представители на Министерство на труда и социалната политика и др. В дискусията по темата се включиха още Драгомир Стойнев – председател на Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание, икономисти, представители на научните среди, неправителствени организации и др. В кръглата маса участваха и председатели и експерти от основните членове КНСБ.
Пълния текст на встъпителното слово на президента на КНСБ Пламен Димитров можете да намерите тук.