Честит 30 годишен юбилей, колеги!

  • Manolov_1

До гостите и делегатите на X конгрес

на КТ „Подкрепа“

 

До ръководството и

членовете на КТ „Подкрепа“

 

Уважаеми колеги,

Скъпи приятели,

Братя и сестри,

 

Честит 30 годишен юбилей!

 

30 години винаги са повод за равносметка.

През онази паметна 1989 г. - последната от тоталитарния режим в България, вашите основатели проявиха изключителна смелост, създавайки алтернативен профсъюз,  което, макар и да не беше официално забранено от тогавашната Конституция, носеше сериозни рискове от политическо преследване.

Това беше същата онази 1989 година – времето на големите надежди и на големите митинги. Времето в което ни блъскаха бури и ветрове, сменяха се правителства, рушаха се и се изграждаха нови модели.

През следващите години нашите две организации заставаха от двете страни на бариерата, били сме заедно, били сме и разделени. Но никога не забравихме най-важната си цел – да браним хората на труда в България.

Днес, 30 години по-късно с гордост можем да кажем, че ние сме факторът, който промени България. Благодарение на нас сега страната има модерно трудово законодателство, а хората имат права, дори по-защитени от техните колеги в Европейския съюз. Икономиката на страната е поставена на правилна основа и нищо не е способно да я отклони от правилния път.

Успяхме да променим трудовото и социално законодателство така, че да не допуснем пълна и произволна експлоатация на наемния труд. Не допуснахме робството да стане норма за българския работник – извоювахме правата на свободно сдружаване, колективни преговори и стачка. Борихме се за запазване на заетостта, за повишаване на заплатите, за подобряване на безопасността и здравето при работа и повишаване на социалните придобивки. Блокирахме пътища, затваряхме фабрики, но помагахме на тези, които се опитваха да откриват нови.

Постарахме се да намалим социалната цена на прехода, да осигурим компенсиране на инфлацията и справедлива защита на съкратените работници.

В тази битка имахме и все още имаме мощен враг - новият капитал, голяма част от който се появи в следствие от преразпределение на националното богатство и то основно в полза на бившата комунистическа номенклатура!

 

Тази битка все още не е приключила.

Въпреки очевидния крах на либералните идеи, натискът и съпротивата на представителите на капитала се засилват, особено по отношение на достойното заплащане на българските работници.

Всяка година от България си тръгва един малък град. Гладът за работна ръка опразни фабриките. Превръщаме се в нация от старци, но капиталът продължава да си прави оглушки за достойни заплати, подобряване на условията на труд, инвестиции в  квалификация. Нещо повече – през последните години те се опитват да посягат на отдавна завоювани права – като клас прослужено време, размерът на обезщетенията за безработица, разпределението на осигурителната тежест.

Това няма да мине! Няма да се откажем нито пък ще преговаряме за завоювани права. Нещо повече – пак ще воюваме, ако някой се опита да посегне на тях. И в битката ще бъдем заедно, тъй като никой не може да се подиграва с българския работник.

Вярно е, че доходите през последните години се повишават. Но не трябва да забравяме, че  България остава най-бедната държава в ЕС.

Растат неравенствата между бедни и богати. Средният доход на 20-те % най-богати е 8.2 пъти по-висок от този на 20-те % най-бедни. В регионален план е още по-страшно -  средната заплата в столицата е над 2 пъти по-висока от тази във Видин. Не са редки случаите, когато в една и съща фирма разликата между работника на минимална заплата и топ мениджъра надхвърля 100 пъти.

Това е страшна диагноза, която е способна да убие демократичните устои на всяко едно общество.

 Не може да има социален мир при такива огромни неравенства. Това крие постоянни рискове, взривоопасни огнища на недоволство.

Нужна е промяна – сега!

Ние трябва да бъдем промяната – не само в национален, а и в международен план. Улиците на Париж горят. Ако не искат да пламне и София, управляващите и капиталът заедно трябва да вземат спешни мерки за увеличение на доходите в страната и ние сме тези, които трябва да го поискаме.

В глобален план светът е с нас.

Само след няколко месеца в Женева ще бъде даден живот на Нов глобален обществен договор – с универсална трудова гаранция, защитаваща фундаменталните права на работниците и осигуряваща адекватна минимална „заплата за издръжка”, граници на работното време и здраве и сигурност на работното място.

Ние ще бъдем там, заедно, за да поискаме достойно заплащане за българските работници.

В същото време светът ни поставя нови предизвикателства – дигитализацията ще дава, но и ще отнема работни места. Ще дава на тези, които имат квалификация и дигитални умения и ще взима от онези, които не са готови за новите предизвикателства.

Тази нова среда ще донесе противоречия  и конфликти  в цели сектори на и без това разделеното ни общество. Това е едно от предизвикателствата за синдикатите, което изисква нови подходи за набиране на членове, за мотивацията им, за съдържанието на колективните преговори.

Новите технологии променят съдържанието на труда и на понятието работник и работно място. Такива работници е трудно да бъдат привличани, представлявани и защитавани от синдикатите. Често самите работодатели са неясни субекти, нямат типичните сдружения, не могат да бъдат идентифицирани, за да бъдат представлявани работниците. Това поражда сериозни проблеми, както за социалната защита на работниците, така и за синдикатите и тяхната роля и сила в трудовите отношения. Предстои тази роля да се изяснява и да се търсят пътища за организиране и защита на работниците, заети в новите бизнес организации и в нови форми на заетост.

Говорейки за предизвикателства пред синдикатите, не бива да пропускаме и надигащата се вълна на популизъм и крайно десен национализъм не само в Европа, но и по целия свят. Тези маргинални обществени групи използват наши ценности, идеи и дори стилистика, за да се докопат до властта. Нещо повече – те искат разрушаване на обществения модел, на статуквото, част от което сме и ние в името на имагинерни идеи и обещания.

Тези хора идват и след тях идва хаосът. И ние трябва да сме готови за това.

На този хаос може да бъде даден само един отговор - да покажем, че сдружаването е единственият щит за правата на  работника, а договарянето, а не насилието е пътят за увеличението на доходите. В тази битка трябва да бъдем заедно – не само двата синдиката, но и с нашите синдикални братя и сестри от Европа и целия свят.

Предстои ни много работа, усилия и истинска борба.

За постигане на целите ни трябва да бъдем солидарни, да действаме заедно и да не се отказваме от пътя който сме поели!

Помнете – заедно сме силни, разделени молим!

В нас е силата, пред нас е пътят.

Нека вървим заедно в името на нова България!

Желая успех на конгреса !