България каза „НЕ” на насилието над жени

На 13 април 2016 г. Министерският съвет взе решение България да подпише Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, по-известна още като Истанбулска конвенция.  Това бе основен приоритет в работата и усилията на Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата (КРСЖД), както и на „Обществен женски парламент - 21. век“ (ОЖП) към КНСБ.

Към това бяха насочени и усилията на председателя на СБУ Янка Такева, която е председател  на „Обществен женски парламент - 21. век“ и вицепрезидент на Женския комитет на Паневропейския регионален съвет. Стартът на инициативата по приемането на Конвенцията бе даден през 2013 г., когато на 22 ноември пред сградата на Народното събрание представители на КРСЖД и ОЖП, от цялата страна, заедно с представители на неправителствени организации настояваха за ратифицирането на Конвенцията. По-късно в Министерството на труда и социалната политика се проведе среща под наслов: „ЗАЕДНО за ратифициране на Истанбулската конвенция” с участието на представители на институции и неправителствени организации.

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е фундаментална основа в международен план срещу насилието над жени. Тя представлява "златен стандарт" и е конкретен механизъм, както и средство за премахване на всички форми на насилие над жените. Конвенцията е първи международен документ, който задължава държавите-членки да предприемат необходимите законодателни мерки и осигурят защита от насилието.

През 2013 г. бяха конкретизирани 1З стъпки, които българското правителство следва да предприеме, за да се постигне съответствие с Конвенцията. Сред тях са: признаване на факта, че насилието срещу жените е нарушение на правата на човека и израз на неравнопоставени властови отношения между мъжете и жените; приемане на законодателство за криминализиране на всички видове сексуално насилие над жени; осигуряване на ефективно изпълнение на действията на полицията, прокуратурата и съдебната система за осигуряване на  правна защита, включително и инкриминиране на всички форми на преследване и др.

Досега документът е одобрен от 38 държави, 24 от които са членки на Европейския съвет. На европейско ниво се води дискусия и за присъединяване на ЕС към Конвенцията. С присъединяването си към Конвенцията България се задължава да вземе мерки за предотвратяване и справяне с всички форми на насилие, породено от неравенството между половете, за защита на пострадалите и за ефективно съдебно преследване на извършителите, както и за събиране на информация и повишаване на осведомеността на обществото по проблема с домашното насилие. В тази връзка присъединяването към Истанбулската конвенция е включено сред приоритетите на настоящото българско председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Приемането на Конвенцията не изисква изменения в Конституцията на Република България, но ще наложи промени в законодателството на страната.

Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата и на „Обществен женски парламент – 21. век“ към КНСБ апелират за незабавно предприемане на действия за ратифициране на Истанбулската конвенция отстрана на Република България. Ратифицирането на конвенцията има стратегическа роля не само за преодоляване на насилието над жени, но и за постигане на максимална превенция и защита на правата на децата, пострадали от насилие, както и тези деца, свидетели на домашно и други форми на насилие.