КОЛЕКТИВЕН ИСК до Генералния секретар на Съвета на Европа - Четвъртък, 4-5-2007

На проведено днес, 5 април 2007г., заседание на Координационния съвет (КС) на КНСБ бе обсъден и приет КОЛЕКТИВЕН ИСК до Генералния секретар на Съвета на Европа (СЕ):
-срещу Българската държава
-относно незадоволително прилагане на чл. 6, част ІІ от Европейската социална харта1, (ЕСХ), ревизирана, ратифициран от Република България. ...

На проведено днес, 5 април 2007г., заседание на Координационния съвет (КС) на КНСБ бе обсъден и приет КОЛЕКТИВЕН ИСК до Генералния секретар на Съвета на Европа (СЕ):
-срещу Българската държава
-относно незадоволително прилагане на чл. 6, част ІІ от Европейската социална харта1, (ЕСХ), ревизирана, ратифициран от Република България.
Това е вторият иск срещу Република България, основан на ЕСХ. Първият бе подаден до Генералния секретар на СЕ, по инициатива на КНСБ, съвместно с КТ ”Подкрепа” и ЕКП (вх. №32/2005 год. в Съвета на Европа) и цели да обезпечи право на ефективна стачка за държавните служители, за които чрез Закона за държавния служител то е отнето.
С днешното си решение КС кани КТ”Подкрепа” и ЕКП да се присъединят и по този иск.
Европейката социална харта е ратифицирана от Република България със закон (ДВ, бр.30/2000 г.), приет от 38-то Народно събрание на 29 март 2000 г. Обнародвана е в Държавен вестник (ДВ), бр. 43/ 2001 г. и е в сила от 1 август 2000 г. КНСБ бе първата обществена организация, която с решение на своя КС подкрепи намерението на Правителството за ратификация и посочи кои от нейните текстове счита за нужно да бъдат ратифицирани от Българската държава. Ние сме и една от малкото организации посветили много време и усилия да разпространим знания за ЕСХ и да полагаме усилия за нейното прилагане.
В съответствие с чл.А, ал.1,част ІІІ на хартата, Република България:
1.е приела да разглежда част І от ЕСХ (в т.ч. и чл.6, част І) като декларация за целите, които ще следва с всички подходящи средства от национален и международен характер;
2.се е обвързала с член 6, част ІІ от ЕСХ (ревизирана).
Факт е обаче, че с оглед горните ангажименти спрямо работещите в България, в българското законодателство има два подхода при законодателното уреждане на правото на колективно договаряне.
При първия, отразен в Кодекса на труда (КТ), правото на колективно договаряне е нормативно уредено и се отнася за всички работници и служители.
При втория, отразен в Закона за държавния служител (ЗДСл), за работещите в държавната администрация държавни служители и членуващи в синдикални организации правото на колективно договаряне не е уредено, тоест такава правна уредба липсва в ЗДСл. Въз основа на този факт съществува писмено изразено становище от страна на представители на Министерството на държавната администрация, че “....разпоредбите на ЗДСл изключват възможността за подписването на споразумение между органа по назначаването и синдикалната организация на работещите по служебно правоотношение”. Това становище допълнително показва, че българската държава не изпълнява поетите ангажименти по отношение на чл.6, ал.1, т.1 и 2 от ЕСХ (ревизирана), т.е. Република България не е осигурила ефективното упражняване на правото на сключване на колективни договори, съгласно чл.6, част І и чл.6,ал.1, част ІІ от ЕСХ.
За съжаление, от момента на влизане в сила на ЗДСл по нашите протести и аргументи, както по отношение правото на ефективна стачка, така и по отношение правото на колективно договаряне от страна на различните български правителства, няма реакция.
Ето защо, КС на КНСБ определя това като незадоволително прилагане на чл. 6, част ІІ от ЕСХ и прие решение, за подаване на КОЛЕКТИВЕН ИСК до Генералния секретар на Съвета на Европа.
Процедурата по този иск е предвидена в допълнителен протокол към Европейската социална харта, отнасяща се до системата за колективни искове. Протоколът е ратифициран от Българската държава и тя е обвързана с него.