Д-р Христов-Пленарна сесия на ЕИСК-Брюксел-медици в Либия-проект на декларация - Сряда, 1-17-2007

Днес, 17 януари 2007 г., сряда, в 14:30 ч. в Брюксел започва 432-ра Пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет /ЕИСК/ и новите български и румънски членове на Комитета официално ще встъпят в длъжност. Както знаете, сред тях са председателят на КНСБ д-р Желязко Христов и зам.-председателят на КНСБ...

Днес, 17 януари 2007 г., сряда, в 14:30 ч. в Брюксел започва 432-ра Пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет /ЕИСК/ и новите български и румънски членове на Комитета официално ще встъпят в длъжност. Както знаете, сред тях са председателят на КНСБ д-р Желязко Христов и зам.-председателят на КНСБ Пламен Димитров.
Д-р Христов носи за всеки един от близо 350-те членове на Комитета лентички “Не сте сами” в подкрепа на осъдените медици в Либия.
Предоставяме на вашето внимание проект за декларация на ЕИСК, разработена по инициатива на д-р Желязко Христов:

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ
ПО ПОВОД ЗАДЪРЖАНЕТО И СЪДЕБНИЯ ПРОЦЕС СРЕЩУ ПЕТТЕ БЪЛГАРСКИ МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ И ПАЛЕСТИНСКИЯ ЛЕКАР ПООБВИДЕНИЯ, СВЪРЗАНИ СЪС СПИН ДЕЛОТО В ДЕТСКАТА БОЛНИЦА В БЕНГАЗИ ПРЕЗ 1999



Ние, членовете на Европейския Икономически и социален комитет,

-След като с възмущение и гняв научихме за решението на наказателния съд в Триполи да осъди повторно на смърт петте български медицински сестри и палестинския лекар, обвиняеми по така нареченото СПИН дело ;
-След като сме наясно, че тази повторна присъда, която демонстративно пренебрегва абсолютно всички международни експертизи изготвени от най-известните учени в света в областта на СПИН, разруши нашите дългогодишни надежди за справедливо съдебно дело и вярата в безпристрастността на либийския съд;
-Споделяйки трагедията на болните либийски деца и техните семейства , която е и наша болка и като организации на гражданското общество ние сме готови да дадем нашия принос в тази борба, според нашите възможности;
-В същото време ние сме убедени, че осъждането на смърт на шестима работещи в една от най-хуманните области-здравеопазването, не само, че няма да реши проблемите на либийското общество, а напротив ще отклони вниманието му от истинските мерки които трябва да бъдат предприети;
-Като комитет от организации на свободни граждани, ние сме изключително разтревожени от задълбочаващото се пренебрегване на фундаменталните права на петте български медицински сестри и палестинския лекар.
-Отчитайки, че повторната смъртна присъда базирана единствено на изтръгнати чрез насилие признания, не е признак на демократизация на либийската държава не допринася за нейното включване в демократичната международна общност;

-Съобразявайки се със следните:неоспорими факти:

А. Като взехме предвид, че на 9 февруари 1999 г.либийските власти задържаха няколко български медици на работа в болницата „ Al-Fatih” в Бенгази и като взе предвид съдебния процес съдебния процес на 7 февруари 2000 година срещу шестима български граждани, един палестинец и девет либийци, започнал в либийския Народен съд, по обвинения за умишлено зарязяване на 393 деца с НIV-вируса, по отправено допълнително обвинение за конспирация,

Б. Като взехме предвид, че на 6 май 2004 година съдът осъди петте български медицински сестри и палестинския лекар на смърт чрез обесване, както и че на 25 декември 2005 година либийският Върховен съд обяви своето решение за обжалване на смъртната присъда и назначи нов съдебен процес, който се състоя на 11 май 2006 година смъртните присъди бяха потвърдени на 19 декември 2006 г.,

В. Като взехме предвид, че има достатъчно убедителни доказателства, че затвора спрямо задържаните са използвани изтезания с цел изтръгване на фалшиви признания и с тези ужасни мъчения е извършено потресаващо нарушаване на човешките права на осъдените;

Г. Като взехме предвид, че по искане от страна на либийските власти през 2003 год. известни международни експерти по въпросите на ХИВ/СПИН представиха доклад, според който категоричното заключение е, че разпространението на ХИВ-вируса е следствие вътрешно-болнична зараза, започнала преди пристигането на подсъдимите в Либия, а и фактът, че последните научни публикации отново дават убедителни научни доказателства относно произхода и определяне точния момент на началото на заразата в Бенгази;

Д.Като взехме предвид, че всички убедителни доказателства относно невинността на подсъдимите бяха пренебрегнати и не бяха взети предвид от либийския съд;

Е. Като взехме предвид, че ЕС започна „ХИВ-План за действие за Бенгази „ през ноември 2004 год. и този план включва техническа и медицинска помощ за заразените деца и засегнатите семейства, както и подкрепа за либийските власти за борба с болестта СПИН и нейното разпространяване, както е фактите, че от бюджета на Европейските общности са осигурени 2 милиона евро за финансиране на този план и той е подкрепен от Комисията на страните –членки на ЕС, в това число и чрез осигуряване на болнично лечение на значителен брой от заразените деца в страните от ЕС;

Ж. Като взехме предвид, че през януари 2006 г. беше създаден Международен фонд на Бенгази като неправителствена организация с идеална цел, която да подпомага развитието на местната медицинска инфраструктура в Бенгази и да помогне за подобряване отношението към пациентите и да осигури помощ на засегнатите семейства:

Ние, членовете на Европейския икономически и социален комитет заявяваме следното:

1. Европейският икономически и социален комитет счита , че Европейският съюз като цяло и отделните му структури в частност не могат по никакъв начин да приемат осъдителната присъда на Наказателния съд в Либия на 19 декември 2006 год., както и повторна присъда и осъждане на смърт на петте български медицински сестри- Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова, както и на палестинския лекар Ашраф-ал Хаиуи, които вече са прекарали осем годни в затвора без доказана вина. Ние вярваме ,че този случай ще бъде отнесен до по-високо поставени власти, за да има справедливост и честно разрешаване в най-кратък период

2. Повтаряме своята сериозна загриженост по отношение на основанията за завеждане на това дело, отношението спрямо обвиняемите и продължителните отлагания на процеса

3. Обръщаме внимание, че от 1.01.2007 година процесът засяга пряко петима граждани на ЕС.

4. Приканваме либийските власти да предприемат нужните мерки за преразглеждане и анулиране на смъртните присъди и да потърсят диалог, включително и с ЕС за предсрочно решаване на случая на хуманитарна основа, като по този начин се създадат условия за продължаване на общата политика за споразумение с Либия;

5. Европейският икономически и социален комитет призовава членовете си да активизират гражданското общество в своите страни да изрази подкрепата си за жертвите на този очевидно скалъпен и несправедлив процес;

6. ЕИСК призовава Европейската комисия , Съвета и страните-членки да продължат да осигуряват подкрепа за прилагане на ХИВ-Плана за действие и да подкрепят Международния фонд на Бенгази, за да се облекчи страданието на заразените деца и техните семейства ,както и да се помогне на либийските власти да предотвратят и да се борят срещу разпространението на ХИВ-заразата в страната;

7. ЕИСК счита, че Комисията и Съветът следва да преразгледат общата политика на споразумение с Либия във всички съответни области, които Съюзът намери за необходимо, с оглед следващи на отрицателни действия от страна на Либия;

8. Ние настояваме Европейският парламент да приеме резолюция в подкрепа на осъдените български медицински сестри и палестинския лекар и да направи подходящо обръщение към либийските власти.