2006-та г. - синдикална оценка - Сряда, 12-20-2006

КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ





СИНДИКАЛНАТА ОЦЕНКА НА 2006г


I. ИКОНОМИКАТА

През 2006 г. продължава тенденцията на макроикономическа стабилност. Ръстът на БВП за първите 9 месеца на годината е 6.3% спрямо деветмесечието на предходната година. Натрупаната инфлация за 11-те месеца...

КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ





СИНДИКАЛНАТА ОЦЕНКА НА 2006г


I. ИКОНОМИКАТА

През 2006 г. продължава тенденцията на макроикономическа стабилност. Ръстът на БВП за първите 9 месеца на годината е 6.3% спрямо деветмесечието на предходната година. Натрупаната инфлация за 11-те месеца на годината е 5.3%. Към края на м. октомври излишъкът в държавния бюджет е 2.3 млрд. лв, което е над 5 на сто от прогнозния БВП. Към края на м. октомври безработицата е 8.38%. За деветмесечието преките чуждестранни инвестиции достигат 2 845 млн. евро.
Хронично високи и негативни остават стойностите на дефицита по текущата сметка / отрицателно салдо от – 8.7% от БВП за 9-те месеца/ и отрицателно външнотърговско салдо /-14.3% от БВП за 9-месечието/. Високите дефицити по тези показатели до голяма степен са обусловени от ръста на цените на горивата и ръста на вноса на инвестиционни стоки. Въпреки това, обаче явно държавата ни е все още твърде далече от необходимото ниво на конкурентноспособност и експортен потенциал. Намаляването на външния държавен дълг, за съжаление, се съпровожда с увеличаване на частния дълг.
След двугодишни усилия, най-накрая социалните партньори подписаха Пакт за социално-икономическото развитие на страната до 2009г. Макар и често в модифициран вид, в Пакта намериха място редица наши предложения от разписания по-рано от синдиката Меморандум.
В данъчната политика позитивна оценка заслужават приетите по повод Бюджет-2007, намаляване на корпоративния данък от 15% на 10% / в сила от 2007г./ и нарастването на необлагаемия минимум на доходите на физически лица от 180 лв на 200 лв. В резултат на синдикалните искания се стигна до :
· Намаляване на данъка върху социалните разходи от 12% на 10%;
· Увеличението от 40 лв на 60 лв на освободените разходи на работодателя за вноски и премии за допълнително обществено осигуряване и застраховки живот;
· Освобождаване на ваучерите за храна от подоходно облагане;
· Увеличаване на сумите, които се приспадат от данъчната основа при облагане с подоходен данък в случаите на семейно подоходно облагане.
Не бе реализирано предложението на КНСБ за по-стръмна скала на подоходното облагане и намаляване на данъка за най-нискодоходната група на 18%. Негативна оценка заслужава и решението за облагане на лично получаваните в пари социални придобивки с данък върху дохода, което ще доведе до изземване на около 70 млн. лв през следващата година от доходите на наемните работници и служители. Радикалното намаляване на данъка върху печалбата не позволи да се реализират нашите предложения за данъчно стимулиране на инвестициите и експорта.
По отношение на приватизацията и концесионирането успяхме да допълним Закона за концесиите с възможността да не се предоставят концесии на кандидати с просрочени задължения към персонала. Не успяхме да постигнем същото в Закона за обществените поръчки.
Приватизационните и концесионните сделки минаха под знака на концесиите на морските летища и приватизацията на „България ер”. В хода на процедурите проведохме срещи с потенциалните купувачи, договорихме добри социални клаузи по отношение на заетостта, доходите и квалификацията. През м. декември т.г. предизвикахме старта на преговори с ръководството на Булгартабак- холдинг, с оглед договаряне на социални клаузи по предстоящата приватизация на предприятия от холдинга. Дадохме предложения, част от които бяха отчетени при разписването на стратегията за приватизация на „Параходство БМФ” ЕАД.
В резултат на двугодишни усилия на КНСБ, НСТС прие предложението на синдиката за създаване на обществен мониторингов орган на трипартитна основа към ДКЕВР.
През изминалия период, най-после бе извоювано достойно място на синдикатите в процеса на присъединяване към ЕС. Представители на КНСБ бяха включени както в разработването на важни стратегически документи, така и в комитети за наблюдение на усвояване на средства от структурните фондове на съюза. КНСБ бе представена в работните групи по изготвяне на Националния план за развитие 2007-3013г. и във всички оперативни програми към него. Синдикални представители са включени в Съветите за регионално развитие, разработвали стратегиите за развитие на плановите райони. Имаме свое представители и в комитетите по мониторинг на отделните оперативни програми.
След проведените по наша инициатива няколко браншови срещи бяха постигнати конкретни резултати /с новите собственици на електроразпределителните дружества; с работодатели от предприятия на добивната промишленост по повод предстоящото въвеждане на нови концесионни такси; със заинтересовани институции и организации по повод на таксите за отпадъци от опаковки; новият Закон за горите; съдбата на „Напоителни системи” ЕАД; с държава, работодатели и синдикати от системата на ж.п. транспорта /.


II. ПАЗАРЪТ НА ТРУДА

Действително се наблюдава подобрение на параметрите на пазара на труда. Отчитат се обаче предимно количествени аспекти на безработицата и заетостта. Не се обръща внимание върху структурните характеристики на пазара на труда.
По отношение на изпълнението на приоритетите би трябвало да се отбележe следното:
1. Официално за 2006 г. се отчита значително намаление на равнището на регистрираната безработица. При отчитане обаче контингента на обезкуражените, нерегистрирани, но реално безработни лица, клонящ устойчиво към 250 хил. /254.7 хил за 09.2006 г./, действителното равнище на безработица е около 15 % / 14,4 % за 09.20006 г. /, а контингента на реално безработните около 570 хил. /567 5 хил. за 2006 г/.
Основание за подобно отчитане ни дава методиката на МОТ за статистическо наблюдение на безработицата. Тя допуска условието за активно търсене на работа при определянето на безработния, да отпадне в случай на силно деформиран пазар на труда, каквито са нашите местни пазари на труда.
Съществува силна териториална диференциация на безработицата. По общини равнището на безработица / РБ / се изменя от около 50 % до 2, % през 2004 г., а в над 70 общини или около 26 % от общия им брой, са с РБ над 20 % при средно за страната около 10 %. големите териториални различия в РБ и заетостта не са преодоляни. Съотношението между областта с най-високо РБ и тази с най-ниско е 8 : 1.
2. Същевременно средния престой на пазара на труда на безработен е над 14 месеца. Той не намалява и определя безработицата, като дългосрочна, застойна. Лицата с начално и основно образование имат престой на пазара на труда като безработни над 20 месеца.
Дългосрочно безработните с престой над 1 г. на ПТР, независимо от лекото им намаление остават устойчиво над половината от общия брой на безработните т.е. всеки втори е дългосрочно безработен. Над 2/3 от тях са без специалност и с основно и по-ниско образование . Всеки трети от регистрираните безработни е с престой на ПТР вече над 2 г.
Тези факти свидетелстват за силната деформация на пазара на труда и отправят поредното предизвикателство пред политиката по заетост.
3. Контингента на регистрираните безработни младежи до 29 г. съставлява над 1 / 5 от общия брой на безработните, като структурата му се запазва изключително негативна. Почти 3/4 от регистрираните безработни младежи са без специалност, 2/3 са без специалност и с основно и по-ниско образование, а около 40 % са дългосрочно безработни с престой на ПТР повече от 1 г.
- в структурата на контингента от безработни относителните дялове на дългосрочно безработните и безработните без квалификация нарастват, независимо от намалението на абсолютния им брой;
- стимулите за териториална мобилност на РС не са действени. Изразходвани са през 2006 г. едва 587 хил. лв. за 532 лица по ЗНЗ в това направление;
- все още не действа “Системата за определяне на потребностите от РС с определена квалификация на работодателите”.
4. Равнището на заетост на населението / Кз / в България е твърде ниска. Заетостта на нашето населението на възраст от 15 до 64 г. в сравнение с заетостта на същата възрастова група на 25-те страни членки на ЕС, изостава с почти 10 процентни пункта.
Контингентите на заетите лица с начално и основно образование са с най- ниски коефициенти на заетост .
Този контингент наброява над 550 хил. без да се включват неграмотните. Той е постоянен източник на безработни, които периодично се вливат и излизат от пазара на труда и е сериозно предизвикателство.
Фактите в тази област съвсем не са окуражаващи:
† Обучение на неграмотни: по преброяване те са около 180 хил., но заедно с лицата с по-ниско от основно образование, те надхвърлят 500 хил. – практически неграмотни и основно роми;
† По „Националната програма за ограмотяване и квалификация” са обучени едва 2720 лица за 827 хил. лв;
† По „Регионалната програма за ограмотяване, професионално обучение и заетост” са обучени още 192 лица за 154 хил. лв.
В свободните работни места, които се предлагат на пазара на труда, чрез бюрата на труда, преобладават тези за неквалифициран труд, РМ за лица с ниско образование и без специалност. Същевременно има недостиг на кадри за някои работни места изискващи висока квалификация.
Въпреки високия брой на безработните без специалност и образование обаче, поради ниското заплащане и лошите условия на труд, голяма част от тези работни места остават незаети.
5. Не се наблюдава и защитава заетостта на българските граждани в чужбина, които са част от националната работна сила.
Голяма част от трудовите емигранти работят без трудови договори, не се осигуряват, не са защитени от трудово законодателство, в крайна сметка оставят добавената стойност на своя труд извън България. На сегашния етап от икономическото ни развитие те допринасят конюнктурно някаква временна полза, но в дългосрочна перспектива състоянието им ще генерира лична и обществена загуба.
Все още не е изработена единна миграционна политика.
Голямата териториална диференциация в заетостта и големите различия в местните пазари на труда пораждат миграционни потоци периферия – център. Големи части от територията на България се обезлюдяват. Напускат най-младите и най- образовани и квалифицирани хора. Качеството на останалата работна сила рязко се влошава и не би могла да удовлетвори потребностите на хипотетичния инвеститор. Така се затваря порочен кръг, тъй като обратното заселване е отчайващо скъп, бавен и ненадежден процес.
Инструментите на регионалната политика и политиката по заетостта, предназначени да ограничат регионалните различия в страната, не действат синергично. Между Националната оперативна програма, областните стратегии и общинските планове за развитие от една страна, и Стратегията за заетост и Националния план за действие по заетостта от друга, практически няма връзка. Двете политики не са обвързани по-отношение на ”регионите за целенасочено въздействие”.


III. ДОХОДИТЕ

1. След многогодишно отлагане, през м.декември Министерският съвет прие Методика за определяне и актуализиране на линията на бедност и оповести нейната стойност за 2007 г. - 152 лв. КНСБ има значим принос за успешния завършек – активно участва в разработването на проекта и даде пълна подкрепа на заложения механизъм. Синдикатът изразява неудовлетвореност от ограниченото третиране на прага на бедност - от документа бяха свалени обоснованите връзки и зависимости с размерите на минималната заплата за страната, социалната пенсия, минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и минималния доход за подпомагане.
2. Очакванията за по-осезаемо реално увеличение на работните заплати очевидно няма да се сбъднат поради завишената прогноза за годишна инфлация от 7,7%. Вероятно известна част от икономиите от намалената осигурителна вноска за фонд”Пенсии” ще се трансформира в слабо увеличение на заплатите, но не навсякъде.
- Средните заплати в отделните бюджетни сектори ще нараснат различно. Целевите мерки за средното образование (увеличение с 4 % от м.януари) и за ученическо и детско здравеопазване (увеличение с 15,7 % от м.януари) водят до реално нарастване на средногодишна база със съответно 3,4 на сто и 12,7 на сто. За останалите бюджетни дейности при увеличение на заплатите с 6% от 1 юли и без коледно плащане се гарантира реален спад от около 2,5 %. КНСБ не намира обяснение за твърдия отказ на правителството да се изплати някакво 13-то плащане за сметка на високото преизпълнение на приходите;
- Минималната заплата за страната или ще претърпи реална загуба от почти 1 % (при инфлация 7,7%) или нарастването й ще покрие само инфлацията, ако тя е малко по-ниска. Няма съмнение, обаче, за загубите при непроменените през 2006 г. размери на отделни обезщетения – при тях намалението на покупателната способност ще се измерва с 6-7 %;
- Текущият ръст на заплатите в стопанската дейност е твърде различен по сектори и неравномерен по тримесечия. Засега има известни индикации, че е възможно да се достигне разчетената (с държавния бюджет) средна заплата. Според отчетните данни за третото тримесечие е налице 12 % нарастване спрямо същото тримесечие на `2005. Всъщност през 2006 г. средната заплата расте с около 10 лв. на тримесечие и ако се запази тази тенденция до края на годината, може да се надяваме годишната средна заплата за стопанската дейност да достигне 340-350 лв. Така за втора поредна година ще се отчете номинално нарастване с около 10 %, което за 2006 г. ще доведе до 2-3% реален ръст.
- Действащият регулиращ механизъм за дружествата с преобладаваща държавна и общинска собственост (обществен сектор) определено сдържа нарастването на заплатите. Номиналният ръст за трето тримесечие 2006 г. спрямо същия период на 2005 г. е 8,0% за близо 248 хил. наети при 14 % в частния сектор с 1,551 млн.наети. Под средния процент на нарастване за обществения сектор са преработваща промишленост – 7,1% за близо 16 хил. наети, транспорт, складиране и съобщения – 6,8% за 75,2 хил.наети, хотели и ресторанти – 6,2% за 6 хил.наети, здравеопазване – 3,3% за 111 хил.наети, при това заедно с бюджетни организации. Прави впечатление, че през 2006 г. вече почти не се изплащат по-високи суми през третия месец на всяко тримесечие или разликата е нищожна от порядък на 5-8 %.
3. Без значение кога и с колко е увеличена индивидуалната заплата, през 2006 г. за брутните заплати над 230 лв. нетната сума (без лични осигуровки и данък) нараства с 8 лв. месечно. Това облекчение е резултат от новия необлагаем доход, промените в данъчните ставки, намалението на общата вноска за пенсия, макар и с нараснал личен дял.
4. Със смесени чувства оценяваме финализирания проект на Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Синдикатът отдели специално внимание на този документ и без съмнение пое отговорността да бъде нейн основен автор.
С цената на много компромиси е запазен статутът на новото допълнително възнаграждение “за придобит трудов стаж и професионален опит” – дължимо възнаграждение наравно с това за нощен труд, за оставане на разположение, за положен извънреден труд, за “доктор” и “доктор на науките”. Промяната касае въвеждане на известни условия за преносимост на всички натрупани години трудов стаж при смяна на местоработата. Гарантира се запазване на индивидуално достигнатия процент за клас, ако по новия ред се определи по-неблагоприятен размер, докато лицето продължава да работи в същото предприятие или организация.
Постижение е увеличението с над три пъти за минималния размер на доплащането за нощен труд. Широко е застъпено браншовото договаряне на редица правила и размери, което оценяваме положително.
Нямаме обяснение защо вече 43 дни след обсъждането му в НСТС, проектът не се внася в МС. И още нещо – в отчета на МТСП по този документ неправилно се информира обществеността. Синдикатът потвърждава, че плащането за придобит трудов стаж и професионален опит е отделно от основната заплата допълнително възнаграждение със задължителен месечен характер.
5. КНСБ отбелязва с различни оценки отделни нормативни решения, които ще са в сила през 2007 г. и ще повлияят върху работните заплати:
- Минималната заплата от 180 лв. е по доброто решение. Планираният 12,5% номинален ръст с/о 2006 г. ще осигури известно реално нарастване, дори при по-висока фактическа инфлация за 2007 г. Изпреварващият темп спрямо този за бюджетните заплати (8,2%) е белег за приоритет на минималните плащания. Новият размер на МРЗ означава увеличение на разполагаемия месечен доход със 17,50 лв., при запазените лични осигуровки. Възприетият размер, обаче, не е резултат от механизъм за определянето на минималната заплата въз основа на линията на бедност - на практика тя е с коефициент 1,18 спрямо линията на бедност и 45,5% от разчетената средна заплата за 2007г. Въпреки нарастването, с 92 евро през 2007 г. България е пак на дъното на европейската класация.
- Извършеното през лятото браншово договаряне на минималните осигурителни прагове е също добро постижение. Средното нарастване на МОД за 2007г. е 13,5% спрямо 2006 г. Със среден размер за 2007 г. 232 лв., общото влияние на МОД в приходите на ДОО за 2007 г. се измерва с нови 208 млн.лв.
- запазеният личен дял в осигуровките (65:35) и измененията в данъка върху доходите допринасят за увеличение на нетните заплати с 4 лв. месечно или около 175 млн. лв за годината в полза на наемния труд.
- негативна е синдикалната оценка за отложеното за м.юли увеличение на бюджетните заплати през 2007 г. Неприемливо е преднамереното обезценяване на тези заплати през първото полугодие, когато неминуемо ще има увеличени, обективно или спекулативно, цени на стоки и услуги. Всякакви оптимистични обещания, включително в отчета на МТСП, по този въпрос са неточни, манипулативно е соченото число за средна заплата от близо 506 лв. през 2007 г., защото то се отнася до друг, много по голям, обхват на работещите в дейности, издържани от бюджета.


IV. УСЛОВИЯТА НА ТРУД

Загубиха или спечелиха придобивки свързани с условията на труд българските работници през 2006 година?
Въпроса не е екзистенциален, а принципен. Защото Европейското законодателство/Европейска социална харта/ защитава правото на работника да работи при намален работен ден и да ползва удължен годишен отпуск за работа при рискови условия на труд. Нещо повече, в добрата европейска практика предоставянето на хранене при преференциални режими, както и на финансови бонуси към работната заплата за работещите на рискови работни места, е обичаен подход.
1. През последните години КНСБ направи всичко възможно да бъдат намерени най-добрите законодателни и нормативни промени свързани с правото на намалено работно време, допълнителен отпуск, безплатна храна, доплащания за условия на труд. Оценяваме позитивно адекватните действия на Народното събрание и Правителството относно законовата защита на правото на намален работен ден, допълнителен отпуск и безплатна храна за българските работници, работещи при рискови условия на труд. През 2006 година МТСП и социалните партньори разработиха и съответните подзаконови нормативни актове/наредби/, чрез които се определиха критериите за придобиване на тези права.
Обективността налага да оценим като добри решенията, отнасящи се до намаленото работно време и отпуските, чрез които бяха съхранени правата на повече от 90 % от право имащите.
2. Сериозни критики към Правителството и Народното събрание имаме по отношение на чл.285 от КТ и на Наредбата за безплатната храна, които по същество посягат на права, чрез въвеждане на изисквания за кумулативно действие на два независими критерия /”специфични условия” и ”специфична организация” на труда/. Убедени сме, че Законодателят и изпълнителната власт трябва да премахнат една несправедливост,за което ние като синдикат ще работим и в бъдеще.
КНСБ не може да бъде удовлетворена и от подхода ,който беше възприет по отношение на “доплащанията за условия на труд“. Убедени сме, че еднократното включване на тези средства в основната заплата ще поражда в бъдеще обосновани конфликти и следва да бъде намерен подходящ механизъм за обективна оценка, чрез работната заплата, на работата при рискови условия на труд.
Под непрестанния синдикален натиск най - после през 2006 година беше приведено в действие изискването на ЗЗБУТ за задължително застраховане за риска ”трудова злополука”.Това е стъпка в безспорно вярна посока, независимо от някои несъвършенства на нормативната уредба.


V. ПЕНСИИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ ПОМОЩИ

Политиките в социалното осигуряване и по-специално в държавното обществено осигуряване през 2006 година могат да се определят основно като противоречиви и непоследователни. От една страна бяха декларирани и осъществени известни усилия да се подобрят размерите на пенсиите и обезщетенията, като в това число се възприеха предложения на КНСБ, свързани с въвеждане на нов подход в осъвременяването на пенсиите /швейцарското правило/, с увеличение на обезщетението за безработица /минималното/ и за отглеждане на малко дете. Но от друга се предприеха нормативни и практически стъпки дестабилизиращи финансово цялата осигурителна система. Така през 2006 г. – първата година от действието на Националната агенция за приходите, която пое събирането на собствените приходи на държавното обществено осигуряване, без каквито и да било консултации в органите за тристранно сътрудничество, без сериозна аргументация и перспективни разчети беше намалена с 21 на сто /от 29% на 23 %/ осигурителната вноска за и без това дефицитния фонд „Пенсии” в името на подобряването на конкурентноспособността на българския бизнес. В резултат дефицитът на този фонд от 396 млн.лв./ 512 млн. план/ в края на бюджетната 2005 година, в края на текущата 2006 г. достига фактически 1 277 млн.лв. или повече от 3 пъти. Този порядък на дефицита на системата от тук на сетне остава траен, с което особено амбициозни мерки за подобряване финансовата стабилност и особено качеството на осигурителната защита не могат да се очакват. В този контекст не бива да се отмине фактът, че Правителството не направи никакъв задълбочен анализ на ефектите и резултатите от предприетото драстично намаление на осигурителната вноска, а се самооценява положително на базата на голи твърдения и жонглиране с числа.
Безспорно, увеличението на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст през годината е сериозна подкрепа на най-нискодоходните пенсионери. Възприето беше в крайна сметка и предложението ни за откъсване на гарантираните минимални размери на пенсиите от социалната, с което се възстанови една принципна постановка, от която България се бе отказала под натиска на международните финансови институции.
Увеличеният размер на максималното обезщетение за безработица /на 180 лв/, на обезщетението за отглеждане на малко дете /на 180 лв/, чувствителното удължаване периода за получаване на обезщетение по бременност и раждане /от 135 на 315 дни/ за 2007 година удовлетворяват не малка част от синдикалните ни амбиции и получават нашата позитивна оценка. Одобрение заслужава увеличението на коефициента за годините осигурителен стаж над изискванията за пенсиониране по чл. 68 от КСО /1,5 % за година вместо 1% /, както и въведените законови гаранции за зачитане на осигурителни права върху начислена заплата, независимо дали е изплатена на работещите.
Изтеглянето на осъвременяването на пенсиите с 5 месеца напред /от 1 януари, вместо от 1 юни/ се възприе добре от пенсионерите и беше мярка, заслужаваща одобрение. Една стъпка в правилната посока беше и повторното увеличение на пенсиите от средата на годината, макар че процентът беше нисък /5%/, а неговото диференциране, минимизира увеличението за пенсиите по-близки до 150 лв. За съжаление ефектът от тези мерки практически бе обезмислен от проявената нетрайност и непоследователност в намеренията и действията на правителството в тази сфера - отказът от установеното от началото на 2006 г. осъвременяване на пенсиите от 1 януари и връщането дори по-назад от съществуващото преди положение /1 юни/. Така повече от 700 хиляди пенсионери ще останат с непроменени пенсии в течение на 18 месеца и със сигурност няма да имат положителна оценка за стореното през 2006 г.
В сферата на социалното подпомагане през годината продължи изпълнението на традиционните програми /парично подпомагане, целево подпомагане за отоплителния сезон, конкретни програми, обвързани със заетост на социално-слабите в трудоспособна възраст/. Тази сфера също бе белязана с известна прибързаност и непоследователност. Така например при програмите за интеграция на хората с увреждания така и не се изясни волята на държавата – да се прилага или не подоходен тест при предоставяне на т.н. интеграционна добавка. Все пак следва да се отбележи известен стремеж да се подобри достъпа по отношение на най-уязвимите групи живеещи самотно възрастни и болни хора, както и отглеждащите самостоятелно болни деца. Беше откликнато и на настояването на синдикатите за промени в достъпа при целевото подпомагане по повод на цените на електроенергията и топлоенергията, в резултат на което около 35 000 субекта допълнително се възползваха от това.
Не може да бъде отминато обаче с мълчание замразяването на гарантирания минимален доход на 55 лв., което практически подтиска размерите на предоставяната парична помощ. Същия размер остава и през следващата година.


В областта на трудовото законодателство КНСБ успя да извоюва правото на ефективни стачни действия за работещите в здравеопазването, енергетиката и съобщенията чрез промени в Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Правото на информиране и консултиране на работниците и служителите, произтичащо от европейските директиви беше гарантирано чрез изменение и допълнение в КТ и приемането на нов закон за участието на български работници в Европейските работнически съвети.



* * * * *


Общата синдикална оценка за социално-икономическото развитие на страната и ефективността на социалния диалог през 2006 година макар и с доста бележки е по-скоро положителна. В същото време в двете критични области – политиката по доходите и състоянието на здравната система, се налагат спешни решения, които да доведат до чувствително повишаване на жизнения стандарт / на фона на растящите цени на основни стоки и услуги/ и да гарантират достъпа до качествено здравеопазване на най-бедните европейци – българските граждани.